Глухарчето
Глухарчето[1]
След като Драконът бил изгонен от Рая, той се скитал дълго по Земята, докато един ден не стигнал една обширна поляна. Замислен за това, как би могъл да причинява злини и тук, Драконът съзрял, че наблизо си пропрявало път нагоре през земната твърд едно малко растение. Той веднага започнал да се надува, за да си придаден важен вид, а растението само срамежливо го погледнало.
– Стига да поискаш – започнал Драконът изкушението си – аз мога да те превърна в нещо невероятно, например в лъв! Нали знаеш, че той е царят на животните и има остри зъби в огромната си паст. Аз ще те преобразя в лъв и твоите зъби също ще бъдат страшни.
Той насочил огнения си дъх към растението, прошепнал заклинание и си отишъл.
Изминали няколко дни и Драконът се върнал отново. За това време малкото растение се било сдобило с остри назъбени листенца, които се разстилали над земята.[1]Учуден от незначителния резултат, Драконът казал:
– Твърде странно се е получило – явно не ставаш за лъв… Но аз мога да те превърна в нещо много по-голямо, само да поискаш. В Нифлхайм се издига големият ясен на име Игдрасил и в неговия мощен ствол тече живителен сок. Ти можеш също да станеш като него и да извисиш до небето своето стъбло, изпълнено с живителен сок. Аз ще те преобразя!
Отново обгърнал Драконът растението с горещия си дъх, прошепвайки заклинания, и си отишъл.
Щом се върнал следващия път, малкото растение извисявало над земята гладко стъбълце, изпълнено с млечен сок. Драконът се разярил.
– И този път не се получи! – извикал той. – Но ние трябва да отидем по-далеч от това! Предлагам ти да стигнеш самите небеса. Ти можеш да се издигнеш дотам, че да затъмниш самото Слънце и да докоснеш звездите в небето – това е космическа работа, разбираш ли?
И Драконът отново насочил към растението огнения си дъх, изричайки още по-могъщи заклинания. Изглежда обаче, се съмнявал в своите сили и затова не се върнал повече, а само наблюдавал тайно отдалече.
Когато растението обърнало своята златистожълта главичка към Слънцето, тя едва хвърляла от време на време сянка, за да напомни за себе си. А щом семената му, сякаш малки звездички, я покрили отгоре като нежен небесен свод, на Дракона направо му се приискало да го стъпче на земята.
Но погледни! Едно дете, което крачело наоколо, стискайки зъби от гняв, се доближило до растението, духнало към главичката му и заедно с дъха му отлетели надалеч всички заклинания. Звездовидните семенца веднага се завъртели и полетели – нежни и лъчисти – да поздравят големите си братя горе в небето, а после се спуснали отново ниско на земята.
След това и вятърът се втурнал към белите, прозрачни цветни главички, които в това време се били появили навсякъде – по ливадите, пътищата и нивята, при кравите и агнетата. И една песен зазвучала от звезда към звезда, понесла се от семе към семе:
Глухарче в листното зелено,
в стеблото снажно сокът бял,
сияйно слънце в цветно злато,
небесен свод и звездни цели…
Избяга драконът тозчас
от детски стъпки, детски глас.[2]
(немска приказка)
Както цветът се отдава на Слънцето и след това свива като от болка листенцата си, за да може в него да се развие плодът, по този начин и човешката душа може да усети Възнесението и Петдесетницата в годишния кръг.
Особено красиво е да се наблюдава този процес при глухарчето. От пъпката се разгръщат листенцата му подобно на слънце. Една осеяна с глухарчета поляна е сякаш греещият отклик на Земята към слънчевите лъчи. Постепенно цветните листенца се затварят обратно. А накрая се разтваря за последен път предишният цвят, чиито предишни слънчеви листенца се преобразяват в топка от семена, в един нежен космос от най-фини семенца. Като малки парашути летят във въздуха тези семена, носени от вятъра, за да се спуснат пак на земята на новото място, на което биват отнесени. Там си почиват до следващата пролет, когато от тях се ражда едно ново глухарче. Самото това цвете може да бъде видяно от нас като притча за събитието на Възнесението и Петдесетница.
Най-напред то се разтваря към Слънцето, отдава се изцяло на светлината. Щом Слънцето залезе, цветът се затваря, предусещайки сякаш през нощта нещо от своето предстоящо развитие. За да може обаче да образува семена, той трябва за известно време изцяло да се затвори за слънчевите лъчи, трябва отново да прибере своите листенца.
Това е състоянието, което отговаря на празника на Възнесението. Христовото същество се скрива от погледите на учениците си. Те губят способността да възприемат неговото все по-нарастващо същество. И се оттеглят заедно на едно място, на пръв поглед изоставени от Христовата светлина. Но от тази безкрайна болка, те развиват силата да преживеят по нов начин въздействието на Христос. Сега цялото им същество се прониква от неговата огнена мощ и едва сега те стават способни да сеят семето на християнството по целия свят.
(откъс от книгата на Luise Schliesselmann: „Die christlichen Jahresfeste und ihre Bräuche: Hintergrunde zum Feiern mit Kindern“, Verlag Freies Geistesleben)
Превод от немски: Милена Бонева
[1] В оригиналния текст името на глухарчето е Löwenzahn, от немски –„лъвски зъб”. Растението носи това име заради назъбените си листенца.
[2] Превод на стиха: Христо Маринов.