Истории за деца за всеки ден до Рождество – седмица 2-ра
……
СВЕТЛИНАТА В СВЕТИЛНИКА – седмица втора
.
…..
Скъпи приятели, както вече ви обещахме, в началото на всяка една от четирите предрождественски седмици ще публикуваме по седем истории от книгата на Георг Драйсих „Светлина в светилника: истории за Адвента” (Georg Dreißig, ‘The Light in the Lantern: Stories for an Advent Calendar, paperback – November 1, 1992).
Приятно четене и приятни мигове с децата ви през този празничен месец!
Въведението към поредицата и историите за първата седмица на Адвента можете да видите тук.
СВЕТЛИНАТА В СВЕТИЛНИКА
Истории за Адвента
Георг Драйсих
.
ЗАЩО ЯБЪЛКИТЕ ИМАТ РУМЕНИ БУЗИ
Седем истории за втората седмица на Адвента
.
1. Защо ябълките имат румени бузи
….
…..В Райската градина имало едно дърво, пазено само за Господ. То било отрупано с най-красивите червени ябълки, които можете да си представите. Всеки път, когато към него приближало животно или прелитала птица, те се спирали да му се полюбуват и да се преклонят пред красотата му. Адам и Ева, които живеели в Рая, също често съзерцавали дървото, но знаели, че плодове му принадлежат само на Господ.
…..Обаче един ден змията изкушила Ева да откъсне една ябълка. Тя я вкусила и дала на Адам да опита. Красотата на дървото изведнъж помръкнала и когато двамата били изгонени вън от Рая, градината изгубила най-красивото си дърво. То било така съкрушено, че неговите ябълки загубили напълно цвета си. Станали безцветни и корави. Ако някой в онзи момент ги вкусел, нямало да ги усети сладки и сочни, а горчиви като жлъчка.
…..Един ден дървото отново щяло да бъде красиво, но не преди да минат стотици години. В градината на Мария и Йосиф в Назарет растял един далечен родственик на Райското дърво. Дръвчето било ниско и набито. Всяка година раждало корави и горчиви ябълки, които никой не искал да яде, дори магаренцето.
…..Но когато Ангелът дошъл да извести Мария, че ще бъде майка на Исус, той отишъл и при ябълковото дърво, и му прошепнал: „Готви се, ябълково дърво, годините ти на покруса свършиха! На Коледа ще се роди дете, което е Син Божий. Помни, ти си дървото, което ражда Божия плод!”
…..Това се случило през пролетта. В следващите седмици Мария и Йосиф останали изумени колко високо пораснало дръвчето. То скоро се отрупало в цветове. Така богата била премяната му, че изглеждало сякаш, ще рухне под тежестта й. В клоните му бръмчали и жужали пчели, дошли отдалеко, за да пият нектар от цветовете му. По-късно дървото се наметнало с разкошна зелена мантия, която притаила всичко в пазвата си.
…..През есента плодове узрели и вече не били малки и корави, а големи и със съвършен овал. Дори започнали да руменеят. Първо нежно и деликатно, после все по-силно и по-силно, докато страните им засияли румени-червени. Толкова щастливи били те да станат отново ябълките на Господ в часа на Неговото Рождество. Мария набрала няколко ябълки в кошницата си и щом видяла колко здрави и стегнати били, казала на Йосиф: „Нека ги пазим за нашето дете!”
…..Станало така, че те трябвало да се отправят на път към Витлеем. Малкото магаренце носело наред с вързопите на гърба си и една торба с ябълки, пазени единствено за детето. Дори когато били много гладни, Мария и Йосиф не се докосвали до тях.
…..Ето как проклятието, тегнещо над ябълковото дърво, било развалено. То можело отново да дарява плодовете си на хората. Всяка година обаче по няколко ябълки – тези с най-красивите и румени страни, се пазят за детето Исус. С този дар ябълковото дърво ни показва колко е щастливо, че Господ е дошъл на земята. Затова окачваме плодовете му да красят нашата Коледна елха.
.
2. Белият трън
.
…..Когато Господ Бог създавал цветята, Той попитал всяко едно от тях какво желае да бъде. Едни искали да са големи и силни, други да ухаят прекрасно. Едно искало червени листенца, друго сини, а трето мечтаело да е бяло. Господ с радост изпълнил всички техни желания.
…..Накрая той попитал едно малко цветче: „Мое скъпо, малко цветенце, за какво жадуваш от все сърце? Да бъдеш голямо или малко, да имаш жълти, червени или сини листенца?”. Малкото растение отвърнало: „Ще съм доволно на всичко. Нямам нищо против да раста ниско до земята, нито дори да имам бодли. Моля само за едно – цветовете ми да цъфтят до раждането на детето Исус.” Господ Бог се усмихнал с любов и създал формата на малкото цвете.
…..То е едва забележимо, расте ниско до земята и листата му са покрити с бодли. Но неговите цветове блестят като красива сребърна звезда. Въпреки че цъфти и се бере през лятото, цветовете му издържат чак до Коледа, за да даряват радост на детето Исус.
.
3. Гората от тръни
.
…..По време на своето пътуване към Витлеем Мария и Йосиф стигнали до една гора. Те минали между високите стволове на изсъхнали и съсухрени дървета. Под тях били прораснали чворести и усукани ниски шубраци, които нямали листа, а само дълги и остри бодли. Щом пътниците приближили, бодлите се забили в тях и пробили дупки в дрехите им. Най-зле си изпатило магаренцето. Нали би ниско и тантуресто създание, което вървяло доста по-близо до земята от хората, бодлите така се впили в козината му, че то спряло и отказало да продължи по-нататък. Независимо колко го гълчали и умолявали Мария и Йосиф, то отказвало да помръдне. Когато Йосиф се опитал да го смушка с тоягата си, то само изревало „И-ааа”. Но кракът му не се и помръднал, все едно бил вкоренен в земята.
…..Йосиф в отчаянието си се обърнал от магаренцето към бодлите и гневно им изкрещял. Мария нежно положила ръка на рамото му и казала: „Скъпи мой Йосиф, недей да гълчиш бедните храсти. Няма как да нямат бодли. По тези места всичко е пресъхнало и съсухрено. Ако имаха достатъчно вода да утолят жаждата си, със сигурност щяха да създадат най-красивите рози. После вдигнала очи към небето и помолила Господ да се смили и изпрати животворна роса на клетите бодливи храсти, за да станат благородни и красиви, каквито винаги са копнели да бъдат.
…..Мария тъкмо била изрекла молитвата, когато почувствали нежна роса да пада от небето върху бодливите храсти. Корените радостно я всмукали и в тоз час всички бодли окапали на земята. На тяхно място разцъфтели най-красивите рози. Едни храсти се обкичили с червени рози, други – с бели. Имало и рози във всички нюанси на бледочервеното, розовото и жълтото. От всички тях се носел чуден аромат.
…..Мария и Йосиф благодарили за чудото и докато тя си откъсвала няколко розички, краката на магаренцето изведнъж се отлепили от земята и то припнало радостно по посока на Витлеем. Двамата се разсмели и го последвали толкова бързо, колкото ги носели краката.
.
4. Невзрачните луковици
.
…..Един търговец пътешествал дълго из далечни земи и когато се върнал, донесъл със себе си безчет великолепни дарове: коприна, сечива, скъпоценности и подправки. За всеки член от семейството му имало специален подарък. Но въпреки че кесията, с която дарил жена си, изглеждала съвсем невзрачна, тя била най-драгоценното от всичко, донесено от него. „Пази я като очите си – й казал той, – за нея се мълви, че има пророческа дарба. Тя ще ни открие кога ще дойде Кралят на света.”
…..Жена му била възхитена, но колкото и да долепяла ухо до грубото сукно на кесията, не чувала нищо. От време на време вземала кесията в ръка и дълго я оглеждала, но не можела да разбере защо била толкова специална. Накрая, щом мъжът й отново се отправил на път, тя взела кесията и се промъкнала в гората. Когато се уверила, че никой не може да я види, припряно я отвързала. И що да види? Две съвсем невзрачни малки луковици. „Ето каква била тайната!” – извикала тя. С голямо разочарование ги хвърлила на пътеката, след което се прибрала у дома.
…..Така луковиците останали да лежат на горската пътека, оставени на милостта на вятъра и дъжда, докато накрая не били покрити с мека пръст и листа.
…..По време на пътуването си към Витлеем се случило така, че Мария и Йосиф минали през съвсем същата гора и каква изненада! Думите на търговеца се сбъднали. Щом Мария приближила, луковиците пуснали стръкчета, обкичени със сребърнобели цветове, които така ярко заблестели, все едно пътеката била осеяна със звезди. До ден днешен тези цветя са предвестници на Краля на света. Затова цъфтят винаги по Коледа. Кои са те? Коледните рози!
.
5. Боровете
.
…..Когато Бог създал дърветата, им дал корени, за да се хванат здраво в земята, но също и клони, за да могат да докоснат небесата. Защото оттам са дошли и не бива нивга да забравят истинския си дом. Оттогава дърветата протягат клони към небето, поменуват своя Господар и Създател и като че ли навеки тихо се молят. Навремето борът се молел също като останалите дървета и с дългите си протегнати клони бил по-висок от всички тях. Но днес не е така и аз ще ви разкажа защо.
…..Отново станало така, че Мария и нейният съпруг Йосиф не могли да намерят подслон за през нощта, защото били далеч от всякакво населено място. Наложило се да пренощуват сред гора от високи и стройни борове. Опитали се да заспят, но вятърът и студът не им позволили. Завалял сняг, първо тихо, после все по-силно. Те се сгушили, колкото могли до стволовете на стройните дръвчета, но това не им помогнало много.
…..Майчиният дълг дал кураж на Мария, тя погалила с ръка ствола на най-близкото дърво и рекла: „Не бих искала да прекъсна тихата ти молитва към нашия Господар и Отец, но Бог е тръгнал да слиза на земята. Нося Неговия син до сърцето си и той има нужда от помощта ти.”
…..Мария едва била изрекла думите, когато дървото се разтреперило от корените до короната и бавно, бавно взело да навежда клоните си. Все по-ниско и по-ниско, докато не ги разперило като широк покрив. Въпреки че преди борът, както всички останали дървета, сменял зелените си иглички през есента, сега му изникнали нови, които никога да не падат. Така той дал на Мария и Йосиф подслона, от който се нуждаели през нощта.
…..Откакто борът проявил готовност да пожертва тихата си молитва в името на Святото семейство, той заслужил голяма почит. Наближи ли Коледа, същите клони, които се били поклонили с любеща симпатия на Мария и идващото Дете, заблестяват така, че той става най-великолепното дърво, даващо светлина на човеците и Бог.
.
6. Как започнали да ценят трънката
.
…..Реколтата била отдавна събрана. Есента минала и заминала. Ледена зима била дошла на власт. Оголените от лист и плод дървета и храсти сънували пролетен сън за пробуждаща светлина, цъфтящи цветове и жужене на пчели. Трънката също била изгубила листата си, но плодовете й още стояли на обрулените клони, защото никой не ги бил пожелал. Щом есенес жените идвали да берат къпини, поглеждали трънката с крайчето на окото си и казвали една на друга: „Шилеста и хаплива, какви остри бодли има да брани плодовете си, които и без друго никой не желае! Да си ги пази, прекалено са горчиви на вкус.” Така тъмносините плодове оставали между тръните, докато паднел първия мраз. Трънката би дала всичко, за да има сладки плодове, които да се услаждат на хората като малините, би пожертвала с готовност и красивите си бели цветове. Но и най-горещите молби на света не й помогнали да се превърне от трънка в малина.
…..Един ден, по пътя си към Витлеем, Мария и Йосиф стигнали до една гора. Били морни и гладни. Изведнъж забелязали тъмносините плодове на трънката. „Виж, Йосиф, – щастливо възкликнала Мария – доброто дръвче е запазило плодовете си за нас.” Без да се бои от тръните, Мария започнала да бере плодовете, но Йосиф се обадил: „Остави я, плодовете й не стават за ядене. Затова никой не ги е пожелал.” Но това не обезсърчило Мария: „Как е възможно да са вкусни, ако са оставени вън на студа? Хайде да видим дали ще са по-вкусни, ако ги стоплим.”
…..Същата вечер Мария и Йосиф били приютени от щедри хорица. Те много се изненадали, като видели какви плодове носела Мария. „От трънката ли ги набра? – попитали те. – Тя не те ли израни?” А Мария се усмихнала и отговорила: „Даде ми ги с радост. Не е толкова враждебна, колкото я правят да изглежда тръните й.” После помолила за малко топла вода, в която да натопи плодовете. Ледът и студът си заминали от тях. На следващия ден тя дала на Йосиф и на щедрите домакини да пият от бистрия червен сок. Той бил така вкусен, че те си поискали отново. „Той наистина върши чудеса, ако си схванат или простинал”, отбелязал Йосиф. „Мария, какво си забъркала тук?” Мария весело се засмяла: „Нищо не съм забъркала, в него има само трънки. Те са запазили сока на плодовете си, за да можем да оцелеем през зимата, както оцеляват трънките.”
…..Оттогава хората харесват много повече трънката и знаят как да ценят плодовете й, които узряват с първия мраз. И самата трънка е вече радостна, че е трънка, а не малина, защото иначе не би могла да дари плодовете си на Мария по време на пътуването й към Витлеем.
.
7. Тайната на розите
.
…..Мария все още се любувала на чудото, което накарало бодливите храсти да разцъфтят в рози. Дори носела букет от тях под наметалото си. Тя, Йосиф и магаренцето пътували дълги дни, но розите били така свежи, все едно били откъснати сега. А ароматът им бил толкова красив, все едно идвали от Райската градина.
…..По пътя си тримата трябвало да минат през град Йерусалим, пред стените на който имало римски войници. Те били шайка грубияни, които само безчинствали, перчели се и си придавали важност. „Пазете се! Направете път на римската армия!” Магаренцето, което мислело, че всеки му е приятел, продължило веселия си ход, но най-големият грубиян измежду войниците така го пернал по хълбока, че то излетяло. Мария и Йосиф се дръпнали встрани. Имало място за всички, но те не искали да предизвикват кавга. Обаче грубият войник целял точно това.
…..Като видял Мария да стои така хрисима, обгърнала розите с наметалото си, той се приближил до нея, погледнал я със злоба и изкряскал: „Ей, хубавице, какво криеш там?”. Но едва посегнал към розите, изревал от болка и дръпнал ръката си издрана и окървавена. „Казвай какво носиш”, й изсъскал той. Тогава Мария разтворила наметалото и му показала букета си. Това бил букет от тръни! Преди войникът да се съвземе от почудата, другарите му се приближили и един от тях казал: „Остави я на мира, Вар. Кой знае какво тегло има да тегли, щом се е закичила с тръни?” Вар, който вече съжалявал, задето я бил нападнал, последвал мълчаливо другарите си.
…..Мария погледнала тръните, които милостивата Божия роса била превърнала в рози. Къде били отишли цветовете им? Свършило ли било всичко? Йосиф, който усетил мъката й, положил нежно ръка на рамото й и казал утешително: „Те цъфтяха дълго за теб, Мария. Примири се с това и изхвърли тези сухи тръни.”
…..Но Мария поклатила глава и казала: „Как мога да се разделя с тях, след като вече зная тайната им?”. И отново загърнала клетите тръни с наметалото си, въпреки че вече нямали нужда от закрила. В сърцето й кънтели думите на римския войник: „Кой знае какво тегло има да тегли, щом се е закичила с тръни?”
…..Каквото и да мислели хората, тръните били цъфнали. Трябвало ли сега да ги изостави? Изведнъж усетила онова благоухание, което розите били издавали дълго време. Тя леко надникнала под диплите на наметалото си и видяла, че розите отново цъфтели с пълна сила. Като по чудо те запазили красотата си, докато Мария родила детето Исус в обора във Витлеем.
.
.
.
Превод от английски език: Надежда Костова
Редактор: Искра Виденова
Илюстрации: Natalya Yeshchenko (вижте илюстрациите на нейния Адвентски календар за зима 2014-2015 тук)