Рими и вдъхновения за деца около Еньовден

♥ Валдорфското движение в България – прочетете повече тук.

 

Предлагаме Ви няколко рими с красиви образи, приказка, песен и история за рисуване по подхода мокро-в-мокро като опорни точки за начина, по който Валдорфската педагогика подхожда към малкото дете до 7 години в своите организирани занимания в кръг, наблюдения в природата, изживяването на цветовете.

 

 

Облачето слязло от небето,
с пълна лейка влязло във полето,
минало край всяка билка жадна
и поляло я с водица хладна.

После Слънчо весело изгрял
и над билките се спрял,
дал им сили те да порастат,
лековити сили да сберат.

 

(към стиха се добавят подходящи движения, на които децата да подражават)

–––-

Капна дъждовната капка
върху зелената жабка.
Плахата локва се сепна,
храбрата жабка не трепна.
Малката капка сияе!
Шапка на жабата тя е.

 

(към стиха се добавят подходящи движения, на които децата да подражават)

–––-

 

 

Песен: „Малка капчице роса“

––––

 

Кажи ми златничко глухарче,
що навсякъде растеш,
от феите ли взе си злато,
за да се облечеш?

От златни мини ли извади
сияйния си цвят блестящ?
Или звезда в нощта покри те
със своя златен плащ?

Обичам те, усмихнато глухарче,
и ще опитам – точно като теб,
през всеки ден да се усмихвам
и да съм мил, добър човек.

 

(към стиха се добавят подходящи движения, на които децата да подражават)

––––

 

„Златното селце на върха на планината“

(приказка)

Имало едно време едно момиченце. То живеело в село, сгушено в красива долина, заобиколена от красиви високи планини. Наричали хората, живеещи в това село, „хората от долината“.

Горе в планината имало друго село, от което хората там можели да гледат надолу към красивата долина. Наричали жителите там „хората от планината“. И така, „хората от долината“ и „хората от планината“ не живеели много добре заедно, защото изпитвали завист едни към други. А защо се случвало така?

Така се случвало, че сутрин слънцето изгрявало от едната страна на планината, а вечер лягало в своите завивки и заспивало зад хълмовете от другата страна на планината. Когато слънцето изгрявало и когато залязвало, неговите лъчи обливали в най-искрящото златно прозорците на къщите на „хората от планината“. Тогава „хората от долината“ си мислели, че къщите горе в планината са направени целите от блестящо злато. А когато слънцето стояло най-високо в небето на обяд, то обливало в златната си светлина всички прозорци в селото долу в долината. Тогава „хората от планината“ си мислели, че къщите долу в долината са направени целите от блестящо злато.

Един ден момиченцето от селото в долината решило да тръгне на път. То искало да стигне до селото в планината и да поиска от неговите жители малко злато. Нейното семейство било бедно, не можело да се прехранва, и момиченцето си помислило колко много ще помогне на семейството й малко злато от селото в планината.

И така, рано сутрина, когато къщите в планината заблестели в златно, момиченцето потеглило на път нагоре към върха на планината. То вървяло дълго и изморително и пристигнало в селото в планината чак на обяд, когато слънцето било най-високо в небето. Но колкото повече се доближавало до планинското село, толкова повече златото изчезвало, а къщите изглеждали в обикновен кафяво-керемиден цвят. Момиченцето застанало пред една от къщите и се чувствало много объркано.

Друго малко момиченце от селото в планината го видяло и попитало:
– Добре ли си? Как се чувстваш? Искаш ли да ти помогна?
Първото момиченце отговорило:
– Дойдох от долината до вашето село в планината, за да помоля да ми дадете малко злато. Но не мога да открия никъде злато.
– Но защо ти е злато? – попитало момиченцето от планината. Вашето село в долината е пълно със злато.

Тогава и двете момиченца заедно погледнали надолу към селото в долината. Точно на обяд то било окъпано от златните слънчеви лъчи и блестяло така, сякаш е цялото пълно със злато. Тогава и двете момиченца започнали да се смеят, защото разбрали, че златото всъщност е слънцето.
Скоро новината се разпространила и в двете селца и всички разбрали, че златото всъщност е самото слънце.
Оттогава наричали селото в долината и селото в планината „двете селца от злато“.

––––

 

„Щастливата жабка“

(история за рисуване с акварел мокро-в-мокро с два цвята –  жълто и зелено)

(Листите, широката четка и разтворените бои в жълто и зелено са предварително подготвени. С помощта на първия стих децата могат да бъдат насочени да намокрят леко листите си сами преди рисуване така, както облачето с лейка е поляло с хладна вода всички жадни билки. Можем да кажем и стиха за жабката и дъждовната капка като преход. След това насочваме децата да рисуват докато разказваме историята – тя е пътеводител в процеса.)

 

 

Разказваме историята:

Лятото е тук и всички растения и животни са много радостни!
Рано сутринта Слънцето изгря на небето.  (Рисува се голям жълт кръг в центъра на листа).

Слънчо протегна всичките си ръце – това са слънчевите лъчи, и оцвети в златно целия свят. (Рисуват се радиално излизащи лъчи от кръга към всички посоки на листа до неговия край докато целият лист се оцвети в жълто.)

Спящите цветя и тревички се събудиха и започнаха да се усмихват на слънцето. Цветята протегнаха стъбълцата си нагоре към Слънчо, а стръкчетата на тревата иската да го стигнат и се протягаха силно нагоре. (Започва рисуването със зелено. От основата на листа нагоре се рисуват дълги зелени линии за стъбълца и тревички. Гъсто. Продължително.)

Листата на дърветата се разшумяха от вятъра и след като облачето ги беше измило на слънцето те изглеждаха още по-зелени. (В горната част на листа се рисуват облакоподобни корони на дървета, над тревите в картината.)

Но най-щастлива беше малката жабка. Тя подскочи весело от езерото на земята и заподскача из тревата. И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, скок, скок, и пак, и пак … (Рисуват се дъгообразни линии в зелено върху листа.)

Толкова весела била жабката, че не спирала да скача. (Рисуването на дъгообразни линии на различна височина продължава колкото на детето му е приятно.)

И когато след много седмици жабката спряла да подскача от радост, тревата била пораснала толкова висока, че за жабката всичко вече било в зелено. (Вероятно е накрая целият лист да бъде зелен и детето да продължава въпреки това. С това изречение процесът приключва без да казваме на детето директно да спре да рисува.)

––-

 

Празниците в хода на годината са крайъгълните камъни на ритъма ни на живот в хода на годината, а оттам и на дейностите, които целево планираме в работата си и в живота с децата.

Дълбоко свързани с характера на сезона, те обновяват нашето съзнание за ритмичните промени в хода на годината и подхранват връзката на детето със света, в който то расте и с който се учи да се свързва.

За нас – възрастните, понякога може да бъде истински трудно да подготвим празник, подходящ за дете, защото често забравяме какво се случва в рамките на годишния кръговрат по време на празниците, когато така охотно си почиваме от работното ежедневие. Какво празнуваме самите ние всъщност и как да бъдем истинни в това, което подготвяме за детския празник? Как да предложим радост и удивление.

Лесно е – трябва просто да си помислим какво се случва в тази част на годината, а в случая около дните на Еньовден/Йоановден.

Повече за философията на празника и неговите духовни извори можете да откриете тук: „Еньовден“, лекция на Chalres Kovacs (валдорфски педагог). 

 

 

Желаем Ви успех и лятно вдъхновение!

Tags: , , , , ,

Рецепта за восъчни пастели за най-малките

 

♥ Валдорфското движение в България – прочетете повече тук.

 

 

1 част пчелен восък  (например 1 ч.ч. или друга обемна мярка)
1 част настърган сапун
Концентрирани естествени оцветители от растителен произход или сладкарска боя.

 

Пастелите с пчелен восък са отлични за най-малките деца. Те са лесни за хващане в малката ръка, създават красиви и лесни нюанси на големи площи от листа, а восъкът се свързва специфично приятно с човешката топлина.

 

Разтопете восъка на водна баня. След това бавно добавяйте настъргания сапун до пълно хомогенно разтваряне. Най-накрая добавете и оцветителя.
Излейте още горещата смес във малки кубични формични от метално фолио или във формички, които предварително сте обвили в метално домакинско фолио.
След това се наслаждавайте на това да наблюдавате процеса на свободно рисуване при детето! 🙂

 

 

А чрез така приготвените пастели може да си организирате и невидими занимания по математика – групиране в множество по един признак (сортиране по цвят). Просто направете красиви кутии с цвета на всеки наличен цвят пастел и готово!

Успех!

Tags: , , , ,