Празник на зимата и вътрешната светлина
.
Пожелахме заедно да създадем у децата предчувствието за идващото Рождество.
Четирите седмици на Адвента (от лат. „adventus“ – пристигане), както ги познава западният католически свят, или просто четирите седмици на очакването на тайнството на Коледа. Интересно е да се замислим как тропикално периодът на Адвента се намира изцяло под знака на Стрелеца – Кентавърът получовек – полуживотно, познат ни от древногръцката митология. В този образ намираме едновременно израза на низшата човешка природа, добила вид на животно в долната част на тялото, и висшата човешка природа – устремена към Духовния свят и добила човешки облик в горната част на тялото на Кентавъра. Адвентът – времето до Рождество, когато се ражда святото Дете; времето до изгряването на пълната невинност и лъчиста чистота в най-дълбоката ни същност.
За малкото дете усетът, че нещо съществено предстои, и заобикаляща среда, подсказваща за настъпващо-то събитие, са много важни. Да му ги създадем често се оказва въпрос на изкуство.
.
15.12.2013 г.
гр. Варна
.
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Ангел Каралийчев
.
– Много си мъничък, Пенчо, ама голяма работа ми вършиш. Ще те проводя, дядовото момче, на нивата, дето е Мързяновия дол, под чешмата с дървения чучур. Впрегни биволите, че иди да отсечеш един голям сух клон от крушата – самодивката, оная на синура. Утре е Коледа. Цяла нощ на огнището трябва да гори крушов пън, за да има през лятото берекет по нашите нивя. На ти го огнивото ми – може да ти потрябва огън да си накладеш.
Стегна си Пенчо цървулите, надяна дядовите си ръкавици с по един пръст и потегли с биволите с шейната към Мързяновия дол.
Бучеше виелицата и гладни вълци тичаха по пъртината.
Додето Пенчо отсече клон от самодивката круша и обърна шейната – свечери се.
Тъмнината потопи света. Подкара биволите малкият и се сви в шейната.
По едно време насред пътя черните му витороги другари спряха и Пенчо чу едно гласче, ама много жално:
– Олеле, бате, ще умрем от студ!
Пенчо слезе от шейната да разбере какво е туй жално гласче и видя пред биволите в снега да пърполят две мънички човечета, с крила на раменете.
– Кои сте вие? – попита Пенчо.
– Ние сме ангелчета.
– Къде отивате?
– У вашето село. Изпроводи ни дядо Господ да занесем здраве на болния Ваньо, сирачето. Ти знаеш ли го?
– Зная го, ами, ние с него сядаме на един чин. Ами къде е здравето, я да го видя.
По-малкото ангелче се обади:
– То е у батьовата торбичка, ама дядо Господ ни поръча никому да не го показваме.
– Защо не отивате в село, ами сте спрели насред пътя? – попита Пенчо.
– Измръзнаха ни крилете и паднахме в снега – обади се по-голямото.
– Ами сега?
– Ще умрем от студ.
– Няма да умрете – каза Пенчо, – почакайте мъничко.
И като разрови снега, той накърши сухи клончета, извади дядовото си огниво и накладе голям огън. Двете ангелчета седнаха до огъня и протегнаха ръце да ги напекат.
Виелицата още по-силно забуча.
Трите дечица си приказваха до огъня и не видяха кога снегът затрупа пътя. Нямаше вече път.
Като се напекоха хубаво, ангелчетата скочиха:
– Хайде!
Пенчо бутна биволите. Ала нали нямаше път, те не знаеха накъде е селото.
Тогава едното ангелче хвръкна към небето и слезе с една звезда в дясната ръка. Светна снегът наоколо, а биволите трепнаха. Ангелчето със звездата тръгна напред, биволите потеглиха подире му, а на шейната се сгушиха Пенчо и по-малкото ангелче. До село им свети звездата. Щом влязоха в село и залаяха кучетата, тя угасна.
Когато запалиха огън с крушовия пън, Пенчо разправи на дядо си за ангелчетата, а дядо му не вярваше.
Ала на другия ден Ваньо тръгна оздравял из село.
.
.
Повече от труда на Ангел Каралийчев по събирането и преразказването на драгоценни български приказки можете да намерите достъпен тук: http://chitanka.info/person/angel-karalijchev
.
С пожелания за светло и благословено Рождество,
Екипът на инициативата за валдорфска педагогика в гр. Варна.