Характеристики и съществени белези на Валдорфската педагогика
Основа на валдорфската педагогика представляват човекознанието и психологията на развитието, както са разработени най-напред от Рудолф Щайнер (1861 – 1925 г.) в неговият цикъл “Общото човекознание” (1919 г.). Оттогава насам са направени различни разработки както към физиологията и психологията на развитието, така и към методиката и дидактиката и към новите учебни предмети.
Това е педагогика, която изхожда от детето. Тя има за цел разгръщането на индивидуалния потенциал на всяко дете. Тя съблюдава културното многообразие и е обвързана с общочовешките етични принципи (виж Общата декларация на човешките права от 10.12.1948 г.; ООН – Конвенция за правата на децата от 20.11.1989 г.; ООН – Конвенция за правата на хората с увреждания от 13.12.1989 г.).
Днес, валдорфската педагогика е основа за най-различни образователни, възпитателни и квалификационни институции (напр. институции за ранно детско възпитание, детски градини, училища, заведения за професионално образование, специални училища и още много други).
-§- Съществени белези на ранното детско възпитание, на валдорфските детски градини и на валдорфските училища
Методите на възпитание и обучение се различават според възрастта на децата и младежите.
Всички дейности изхождат от специфичните за възрастта потребности на развитието – от основно волево-ориентираното развитие през първите три години от живота на детето към образната игра и нарастващата когнитивна дейност при прехода от детската градина към училището.
Малкото дете подражава и се възпитава чрез образци и примери. Съществени характеристики на ранното детско възпитание са свободната, ненапътствана игра, както и опитностите, придобивани чрез движение и чрез сетивата. Посредством ритмичната организация на деня, на седмицата и на годишните времена възпитателят се грижи за едно здравословно физическо и психическо развитие на детето и полага по този начин основата за устойчивост и съпротивителни способности.
През първите седем години здравословното развитие на детето се осъществява чрез една атмосфера на изпълнено с любов и топлина водене от страна на педагозите, която предизвиква радост, удивление и благоговение. Най-важният аспект от работата с малкото дете е вътрешното поведение на възпитателя, което представлява пример за подражание от страна на детето. Затова тази работа изисква непрекъснато самовъзпитание.
В училищната възраст детето учи от учителя, който разполага с многообразие от методи, организира творчески часовете си и въвежда децата във всички големи области на знанието (т.нар. обучение по епохи*). Учителят изгражда една истинска връзка с учениците си (и отговарящите за тяхното възпитание) и с напредването на възрастта на детето практикува едно по-строго съобразено с програмата учене в рамките на художественото построяване на часовете си.
За класния учител изискванията за успеваемост означават, че той формулира и реализира учебни цели спрямо интелектуалния спектър на класа си!
Чрез обучението младежите от горния курс развиват способността за критично и аналитично разглеждане на дадени съдържания, достигнат до способността за самостоятелни съждения. В допълнение, чрез съответни задачи се упражняват себесъзнание, лична отговорност и ангажирано отношение към света.
В горните класове се предлагат все повече индивидуализирани пътища на учене. Чрез запазването на класа се заздравява социалната компетентност.
Във валдорфските учебни “институции” и форми (детски градини, групи за работа с малки деца, програми за родители и деца и в други институции за ранно и предучилищно възпитание) се полагат основите за физическото здраве и виталност, основите на удивлението и интереса към света, на вътрешната готовност за учене и опознаване на света чрез лични преживявания, на способността за създаване на отношения и за продължаващото цял живот физическо, емоционално, интелектуално и духовно развитие.
Всеки учител е лично отговорен за преподавателската си работа и носи отговорност за нея пред общността. Занятията се анализират и преценяват.
Валдорфското училище/детска градина представлява един цялостен модел на училище/детска гради, обхващащо децата от най-ранна и предучилищната възраст до края на съответната училищна степен. Различните класове и учебни предмети са съгласувани един спрямо друг и спрямо възрастта на децата и предлагат на всяко отделно дете и на всеки отделен ученик най-различни възможности за разгръщане на индивидуалността му. Тези възможности се изразяват, например, в: придобиването на познания, културни компетентности, социални и емоционални способности, както и: най-различни практически умения и широки художествени способности.
Целта на учителите/възпитателите е самите те така да се усъвършенстват като педагогически артисти така, че преподаването им да прави ученика съзидателен, социално отговорен и способен да действа. Важна предпоставка за това са самовъзпитанието на учителя и професионалното му обучение и квалификация.
-§- Оценяването
Възпитателите и учителите участват в оценяването на собствената си работа и във външни оценки. Това е още по-необходимо, след като се отдава голямо значение на едно организирано от самите учители обучение, за което те носят лична отговорност.
-§- Организацията на валдорфските детски градини и училища
По отношение на педагогическите въпроси валдорфските детски градини и училища се управляват и ръководят от съответната колегия.
В стопанската и правната област детските градини и училища се управляват и ръководят в правната рамка на съответната организация съвместно от родители и учители. В частност формите и структурите зависят от участващите в това хора, от културните дадености на всяла страна и правните възможности, които тя дава.
Тази форма на самоуправление на валдорфските детски градини и училища включва делегирането на задачи с определени срокове към отделни лица и/или малки групи. В рамките на самоуправлението са възможни най-различни организационни форми. Избягва се концентрирането на управлението върху едно лице.
Източник: http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=169