Ранното интелектуализиране на децата е вредно
РАННОТО ИНТЕЛЕКТУАЛИЗИРАНЕ НА ДЕЦАТА Е ВРЕДНО
Методът на моркова и тоягата не работи при децата, особено при 7-годишните. Днес прекалено много се консумират медии, а малчуганите не разбират съдържанието им, казва в специално интервю за „Bulgaria News” валфдорфският педагог от Германия Шейда Айсел.
Светлана Желева:
Г-жо Айсел, кой празник е по-значим: Рождество Христово или Великден? Задавам този въпрос, защото за Запада сякаш е по-централно събитие раждането на новия човек, докато за Изтока е по-важно това, което става в душата му?
В антропософски смисъл се набляга повече на Великден, с децата се празнуват всички тези големи празници. Ако в България се набляга повече на Великден, то това е съвсем правилно.
А когато празнуваме Рождество Христово, какво да бъде настроението?
Настроение, свързано със светлина, тъй като Младенецът е донесъл светлината на Земята, а също и Светите Нощи ни носят светлина, Тримата влъхви също ни носят светлина. И както се казва: „Нощният мрак беше преодолян! Светлината да озари нашите глави, да ни води!” Светлината трябва да изпълни нашите сърца и души.
Кои са основните грешки във възпитанието, които правят днешните родители?
Това е голяма, обширна тема. Възрастните често се увличаме и поучаваме подрастващите: „Не трябва да правиш това!”, „Това се прави така!” или „Ако направиш така, няма да получиш еди-какво си!” Грешка е да се работи с наказания и поощрения. Особено до 7-годишна възраст детето не разбира от този подход. По-правилно е да разберем какво е необходимо за развитието на нашето детето – не толкова като материални придобивки, а като поведение и отношение, което очаква малкият човек от нас като родители и възпитатели.
Днес агресията между децата нараства, те отдавна не играят помежду си. Каква е рецептата за тази ситуация?
Трябва да забелязваме кога детето проявява агресия и да си обясним защо. Това наблюдение ще ни помогне да постъпим правилно. Често родителите изискват прекалено много от децата си. Днес прекалено много се консумират медии, а малките деца не разбират съдържанието, което се поднася чрез тях. Интернет и многото медии може да доведат до задържане на физическото развитие на детето. Сетивата им биват заблуждавани и те не могат да се развиват правилно.
Трябва ли 5-годишните да тръгват на предучилищно обучение? У нас имаше оспорвана дискусия по този въпрос.
По възможност трябва да се избягва ранното интелектуализиране на децата и да се изчака смяната на зъбите, която показва, че детето е готово за училище. Физическото тяло на детето се оформя до 6 и половина години и едва след тази възраст е добре да се развива много по-усилено ученето. Разбира се, има и времеви прозорци, които позволя-ват децата и на по-ранна възраст да учат – между 5-тата и 5 години и половина. И това може да е възрастта, когато детето може да учи повече. Но това би означавало да се пренебрегне физическото изграждане на детето. Ако децата тръгват по-рано на училище, се случва в по-късна възраст да имат различни здравословни неблагополучия или проблеми с учебния материал и да отпаднат от училище.
Споделяте ли поговорката: „Малки деца – малки ядове, големи деца – големи проблеми?”
Можем да направим много неща не както трябва, както при малките деца, така и при големите. Ако се сгреши нещо при деца до 7 години, след това е много трудно или е почти невъзможно то да бъде коригирано.
В днешния свят някои момичета стават майки на 24 г, други на 35 г, трети на 47 г. Нормално ли са тези възрастови диапазони от педагогическа гледна точка?
Деца би трябвало да се раждат тогава, когато е дошло времето на съответните родители. Когато човек създава деца, всяка възраст има предимства и недостатъци. Това все пак е много личен и съдбовен въпрос както за родителите, така и за детето и за неговата биография.
Как си пробива път валфдорфската педагогика у нас?
Преди 7 г. (бел. 2004 г.) бях попитана дали бих искала да работя в България. И в резултат на нашата съвместна работа възникна първата детската градина в София. Тук има много добри, прилежни педагози и организатори. Валфдорфската детска градина бе създадена буквално от нищото. Моето участие е частица от общото усилие. Нещата се получиха и вече 4 години валфдорфската градина я има в България.
Късмет е, че има и Сдружение „Приятели на Валфдорфската педагогика”, работим заедно и с антропософските дружества.
Интервю – Светлана Желева за „Bulgaria News”