Валдорфска педагогика

Малкото джудже Пазикоренче и дървесният Дух

Публикувано в Статии и материали | 1 октомври 2016

.

Малкото джудже Пазикоренче и дървесният Дух

от Якоб Щрайт

/The Little Gnome Tenderroot and the Tree Spirit, by Jacob Streit/

Навън в света есента тъкмо беше настъпила. Някои от дървесните листа пожълтяваха, а други се обагряха в червено и кафяво. Малкото джудже Пазикоренче излезе изпод земята. То видя първото падащо листо – вятърът подухваше весело и го носене ту нагоре, ту надолу. Пазикоренче се затича след листото и го хвана преди да падне на земята. Той нежно погали листото с ръка и се натъжи. „Малкото листо ще умре!“, прошепна Пазикоренче.

Дървесният Дух се показа от ствола на дървото и се усмихна: „Каква е тази унила физиономия, Пазикоренче? Чак носът ти е провесен! Би било много по-добре да слезеш долу под земята при корените. Заедно с падането и отмирането на листата много жизнена сила се процежда и стича надолу под земята. Ти можеш да я събираш и съхраниш в земята до идната пролет, когато чрез нея новите листа ще напъпят. Това е по-важно отколкото да плачеш за окапалите листа!“

„И през теб ли протича тази сила за живот?“, попита малкото джудже Пазикоренче. „Това дървесно мляко ли е? Ти можеш ли да нахраниш корените с мляко?“ Духът на дървото се засмя така, че клоните му се олюляха, и отвърна: „Би могло и така да се нарече. Аз я наричам жизнена сила, защото, когато тя се процеди надолу под земята, аз ставам все по-слаб и по-слаб за дълго време. Всички мои листа се откъсват и падат по земята и аз потъвам в своя зимен сън.“

Тогава Пазикоренче попита: „И ти ли падаш от дървото заедно с листата?“. „Не-е.“, засмя се отново дървесният Дух. „Аз се смалявам и се отдръпвам надолу – в корените. Ставам почти толкова малък колкото си ти. След това аз се оттеглям от нещата, които стават в света, чак докато пролетта ме събуди отново. Тогава аз отново се нуждая от жизнената сила, а вие джуджетата я съхранявате под земята през цялата зима. Тогава, през пролетта вие трябва да влеете жизнената сила обратно в корените. А сега върви, малък приятелю! Още едно листо вече падна от мен.“

Пазикоренче се зачуди дали трябва да тича и след второто листо, но дървесният Дух го погледна тъй строго, че той бързо се обърна наляво и потъна обратно под земята. Долу – при корените, той видя свое братче джудже, което вече подръпваше нежно коренчетата. Затова Пазикоренче потърси и избра и за себе си един хубав корен. Той започна много нежно да гали с ръка корена от връхчето към основата. Една съвсем малка блещукаща светлинка се появи на върха на корена – леко червеникава, леко жълта, като слънчева светлина. Да, тя беше като мляко, дошло от небето. Малкото джудже Пазикоренче си помисли: „Ако истински добре правя това да събирам жизнената сила от корените, то дървесните листа ще падат и жизнерадостно ще летят надолу, носени от бриза. „ Пазикоренче беше доволен. Небесното мляко направи малка локвичка под корена и потъна надолу в земята.