Защо детето ми не рисува драскулки и не чертае?

.

.

Из поредицата „Попитай Китка“ (Ask Kytka Archives), Архив от 4 януари 2003 г.
Източник: http://www.waldorfhomeschoolers.com/drawing (Why Isn’t My Child Scribbling or Drawing)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Дъщеря ми е почти тригодишна и въпреки, че като по-малка понякога си драскаше, в момента не проявява истински интерес към това. Опитах с всички видове пастели по всички възможни начини. Дори покрих масичката за кафе с бяла хартия, надявайки се голямата равна повърхност да привлече вниманието й. Нищо подобно. А иначе дъщеря ми изглежда доста щастливо дете, любопитна, мила, общителна и добре приспособима. Обича книгите, игрите на открито, обича да играе с тесто и да боядисва с пръсти. Но не й се занимава с пастели. Защо се случва това и има ли място за притеснение?”

Аз въобще не бих се притеснявала. Дъщеря ви изглежда е едно прекрасно момиченце. Всяко дете рано или късно намира своя собствен път в рисуването на линии (чертаенето). Например моите деца искаха да държат пастели още преди да бяха проходили, докато дъщерите на сестра ми (и двете), които се различават само с 1-3 месеца по възраст от моите, нямат почти никакъв интерес. Моето 5-годишно дете рисува линии като десетгодишно, а сестра ми често отбелязва, че нейните деца не желаят да чертаят, а когато го правят резултатът е ужасни драсканици в тъмни цветове… Тя беше толкова разтревожена, че им купи детски книжки с обяснения как да се чертае и т.н… Но не се случваше нищо, допреди само няколко седмици.

Явно децата започнали да проявяват някакъв интерес и нарисували нещо, за което баба им вдигнала голям шум. Мисля, че от желание да й се харесат, започнали да показват интерес към рисуването (с линии). Сестра ми беше завладяна от идеята дъщерите й  ”да догонят” по умения моите деца, забравяйки за момент,  че нейните деца имат собствените си прекрасни дарби и в други области са далеч по-напред от моите деца. Не може всички да сме еднакви!

В обикновеното училище, където преподавах, а и в моята валдорфска група, имаше няколко деца, на които просто не им харесваше да рисуват линии. Смятам , че като всички останали хора, децата имат различни таланти. Не бива да се приема за чиста монета твърдението, нито да се обобщава или дори допуска, че рисуването на линии е занимание за малки деца. Никога не бих подтиквала или натискала едно дете да чертае.

Бих предложила да оставите пастелите и да позволите на детето да изживее напълно рисуването с водни бои. Нека детето да получи усещане за цветовете. Започнете само с един цвят.  Не се напрягайте, сигурна съм че в един момент детето само ЩЕ ПОИСКА да чертае и оцветява.

Да държиш пастел е все едно да държиш химикал или молив, което и без това е свързано с един по-късен етап на развитие. Забавно е, че вие се притеснявате за това, докато аз в другата крайност се притеснявам, че моите деца прекалено много ХАРЕСВАТ да пишат и чертаят. (Бих се радвала „да слязат” от главите в своите сърца и ръце!)

Доверете се на детето си относно готовността му за определено развитие. Нека материалите да са готови – бели листи и пастели, поставени по привлекателен начин (може би в малка кошничка на ниска маса до хубаво малко цвете или растение, може би близо до прозорец или плъзгаща се врата). Така самото място ще прикани детето да пожелае да седне и пробва цветовете.  Не се натрапвайте с въпроса: „Какво рисуваш?”. Просто оставете детето да изяви себе си и да опознае процеса, цветовете и т.н.

Често ми се е случвало да си стискам езика зад зъбите, когато съм виждала някой родител да се втурва с тревожност към масата буквално обсебвайки детето си: „Харесва ми цветето, което си нарисувала. Това принцеса ли е?” и т.н. Позволете на детето САМО ДА НАТРУПА ОПИТ.  Това, което на вас може да ви прилича на цвете, за детето може да е кола, с която то да пресъздава онова дълго пътешесвие, което сте предприели през уикенда! Не вземайте за даденост, че обекта, който виждате Е това, за което си мислите вие.

Оцветяване, драскане, чертаене, писане, рисуване – всички попадат в категорията  на арт терапията и затова според мен е нужно хората да ги осъществяват както и когато решат самите те. Във валдорфската детска градина 6-годишните деца тепърва започват да изживяват цветовете чрез рисуване с един единствен цвят и чак в края на учебната година започват да смесват цветовете… Пастели обикновено не се използват преди първи клас (7-годишна възраст, смяна на зъбите). Зная, зная какво ще отговорите: Но аз съм виждала прекрасни рисунки с пастели в нашата валдорфска предучилищна група!. Но знаете ли, Щайнер не е виждал така нещата, нито пък това е заложено в препоръчаната учебна програма. Рисунките са окачени там,  защото възпитателите усещат натиска на родителите и се чувстват задължени да покажат конкретен резултат, какъвто родителите очакват срещу таксата си от 500 долара на месец!

Поемете дълбоко въздух и се успокойте. Вашето дете може би притежава зрънце от Пикасо, което е потънало в дълбок зимен сън и щом пукне пролетта ще израсте и разцъфти… Но ако насилвате малкото цвете да разпука цветчето си прекалено рано, малкото растение сигурно ще се повреди, а може и да увехне. Детето ви несъзнателно знае кое е най-добро за него в най-подходящия момент. Най-разумното, което може да направите е да:

  • позволите процесите да се развиват естествено;
  • създадете приятно пространство, в кето могат да се случат нещата, когато времето назрее;
  • предложите най-качествените материали, защото те „говорят” на сетивата и на душата;
  • бъдете търпеливи и приемате стъпката, с която детето ви се развива;
  • престанете да сравнявате с другите деца;
  • не се втурвате да (не)разпознавате или да превъзнасяте първите рисунки на детето си.

„Когато вниманието на детето е насочено към духовното обкръжение, когато е по-мечтателно и НЕ проявява интерес към четенето (в нашия случай чертаенето) може да бъдете сигурни, че то се въздържа и така се обогатява вътрешно за едно още по-мощно бъдещо развитие. ” ~Ghamin

Друг родител, който е имал същия опит добавя:

„Моят син е на 7 години. Той НИКОГА не е проявявал интерес към оцветяване, драскане, чертаене и т.н. , но обожава боите и глината точно както вашата дъщеря. Намирах това за странно и не съвсем редно, но това не е така. Едва тази година той започна да разкрива своя Пикасо! И чертае ли чертае, рисува ли рисува. Той рисува картини и ги слага в пликове – подаръци, които разлепя из цялата къща. Просто имаше нужда да започне, когато ТОЙ се почувства готов.  Предполагам това важи за всичко, което научава човек.  Разбирам вашите чувства, те бяха и мои, но вече не са. Просто позволете на дъщеря си да продължи да бъде едно щастливо, общително и обичливо дете!”  ~Jonelle

За да се запознаете с  гледната точка на „Валдорфския стил” бих препоръчала:

  • Рисуване на животни чрез прости форми – валдорфски стил

http://www.live-education.com/LE/Curriculum/SampleLesson?lesson=66

  • Рисуване на архетипни  форми

http://www.live-education.com/LE/Curriculum/SampleLesson?lesson=32

  • Четвърти клас: Животните сред природните сили

http://www.live-education.com/LE/Curriculum/SampleLesson?lesson=34

Ако имате въпроси относно гореизброените, може да ги зададете директно на Рейнбоу на адрес: rainbow@live-education.com (кажете им, че Китка ви е насочила към тях!)

Препоръчителни статии (всички в .pdf формат)

  • Работа с чертаене/рисуване на линии за деца

http://www.waldorflibrary.org/Journal_Articles/GW3609.pdf

  • Пастелът в детската градина: блокче или кръгъл?

http://www.waldorflibrary.org/Journal_Articles/GW3609.pdf

  • Коментари относно пастелите

http://www.waldorflibrary.org/Journal_Articles/GW3609.pdf

  • Рисуването с пастели  – изследване

http://www.waldorflibrary.org/Journal_Articles/GW3609.pdf

  • Анекдоти за пастелите

http://www.waldorflibrary.org/Journal_Articles/GW3609.pdf

 

Препоръчана литература:

  • Рисковете от погрешното възпитание на децата в предучилищна възраст

http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/0394756347/waldorfhomesc-20

Елкинд разкрива и обяснява сериозните рискове, свързани със сегашната мода за академично и физическо обучение на деца на и под 4 години.

  • Готовност за учене

http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1903458153/waldorfhomesc-20

Тази книга ще помогне на родителите да решат кога тяхното дете е готово да премине от детската градина в първи клас. Обстойно е обяснено КОГА детето е наистина готово да се научи да чете. Книгата е мъдро ръководство за родителите, които желаят да разберат как децата им се научават да играят, говорят, мислят и общуват. Как се развиват езика и сетивата. Разликата в начина на учене на момчетата и момичетата. Лесен тест за установяване готовността на детето да учи в първи клас. Майкъл Роуз преподава в Йоркското Щайнерово училище, а Мартин Роусън работи в Дружеството за  Валдорфски Щайнерови училища в Обединеното Кралство. И двамата са консултанти в обучението на преподаватели и са написали множество статии и книги за Валдорфската педагогика на Щайнер.

  • Развиващото се дете: смислено и безсмислено възпитание

http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/0880104910/waldorfhomesc-20

Опитният Валдорфски преподавател ни позволява да влезем в неговата класна стая и да вникнем в същността на нещата. Това е безценно ръководство както за родители, така и за учители. Епли представя също и предизвикателството пред учителя: да проникне и обхване темата, да извлече есенцията, да я претвори артистично и да я представи на учениците по начин, който съответства на тяхната душевна нагласа. Този свеж подход не е просто нова теория за добро преподаване. Епли пише от позицията на практическия опит. Целта на това образование е да възпита младежи, които да влязат в света здраво стъпили на  собтвените си крака и които могат да поемат цялата отговорност за постъпките си.

Tags: