Философия на празниците: Charles Kovacs и „Духовните извори на християнските празници“
.
Драги приятели,
„Философия на празниците“ е наша скромна рубрика, елемент на подтика ни да споделяме с Вас откъси от различна литература, подкрепяща родителите и учителите, пожелали Валдорфския мироглед в своите домове, занимални и класни стаи. Както и кратките истории на Георг Драйсих за четирите седмици на Адвента (очакване на Рождество), следващите ценни откъси са в превод с некомерсиална цел.
.
.
Празниците, дълбоко свързани с характера на сезона, обновяват нашето съзнание за ритмичните промени в хода на годината и подхранват връзката както на възрастния, така и на детето със света, в който то расте и с който се учи да се свързва.
За нас – възрастните, понякога може да бъде истински трудно да подготвим празник, подходящ за дете, защото често забравяме какво се случва в рамките на годишния кръговрат по време на празниците, когато така охотно си почиваме от работното ежедневие.
С откъсите от книга по лекции на Чарлз Ковач, които ще ви предложим преди дните Рождество, желаем да откликнем на търсенето на смисъла зад празниците с опита в областта на този валдорфски учител от втората половина на 20 век. В стремежа си да формира любов и отношение на своите ученици към сезоните и кръговрата на годината, той бива насърчен от родителите да им представи един дори по-задълбочен поглед.
Източник на материалите е сборникът с лекции на Чарлз Ковач, изнесени пред родители от училището „Рудолф Щайнер“ в Единбург – „Духовните извори на християнските празници“ (Charles Kovacs, ‘The Spiritual Background to the Christian Festivals’, paperback – June 1st, 2007)
Земните ритми в хода на годината могат да бъдат видени, например, в цикъла ден – нощ, в ритмичния ход на нарастване и намаляване на Луната, в годишния сезонен ритъм на промени. Чарлз Ковач говори на родителите за аспектите на годишните празници, отразяващи срещата на микрокосмическите човешки ритми с макрокосмическите ритми още от древни времена насам.
Приятно четене!
.
ДУХОВНИТЕ ИЗВОРИ НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ
Чарлз Ковач
.
ПРЕДГОВОР
.
…..Когато Чарлз пое класове в училището „Рудолф Щайнер“ в Единбург, той се стремеше да изгради у децата една любов и разбиране за сезоните в хода на годината. Родителите също бяха склонни да бъдат включени и го насърчиха да им предаде един дори по-задълбочен поглед над целостта и ритмите в хода на годината. По този начин през 1981 година започнаха да бъдат изнасяни серията от лекции. Неговите задълбочени изследвания на Антропософията му даваха извор, от който той беше способен да осветли много теми, и така „Чарли“ (както той предпочиташе да бъде наричан) беше много търсен като лектор и проведе разговори с широк кръг слушатели. Той почти винаги говореше без да се опира на бележки, но като част от своята подготовка обичайно написваше това, което ще каже. След неговата смърт през 2001 г. тези записки излязоха на светло и оттогава много хора са ме питали и продължават да ме молят за копия от тях. Чарлз остави след себе си голямо и забележително количество писмен труд и картини. Настоящата книга представлява една малка стъпка към това те да бъдат направени общодостъпни.
Дора Ковач, октомври 2006 г.
.
ЧАРЛЗ КОВАЧ
.
Чарлз се ражда във Виена на 8 февруари 1907 г. Той е все още малко дете, когато неговото семейство се премества в Нуссдорф на река Дунав, където реката протичала точно пред къщата им така, че той можел да вижда и чува преминаващите баржи, товаренето и разтоварването. Зад къщата се намирала орехова гора, а откъм лявата страна сияела една специална светлина над Калберг. Тук той за пръв път тръгва на училище.
При внезапната смърт на неговия баща семейството му – неговите баба, майка и по-малкия му брат Ервин, се премества в очарователната вила на чичо им, в края на Виенските гори. По онова време жителите на Баден били напредничави и имали висок житейски стандарт. Те построили хубави модерни арт-галерии, за да демонстрират новите изобразителни стилове, станали популярни по онова време. Чарлз проявявал силен интерес към изобразителното изкуство. Той посещавал тези галерии, а след това – когато се прибирал у дома, работел над своите собствени картини. Той бил около дванадесетгодишен, когато за пръв път показал картините си на своя уважаван учител по изкуствата професор Ф. Тетер. Двете деца на Тетер били също приятели на Чарли в училище и Чарли бил поканен да гостува често и да носи картините си. Това е времето, в което професор Тетер – задълбочен антропософ, отвежда Чарлз до основите на художественото изкуство: до Гьоте, а след това до Рудолф Щайнер и Антропософията. Това била една неочаквана среща, която Чарлз никога не забравил. Той бил дълбоко благодарен на професор Тетер и двамата останали близки приятели – те водели кореспонденция дори, когато били на голямо разстояние един от друг. И Чарлз, и неговият брат Ервин стават членове на Антропософското общество. Членството на Чарлз започва, когато той е на 22 години.
Животът във Виена течал забързано, в оживление. Във вечерите Чарлз слушал последните хитове по радиото и на следващия ден ги изсвирвал на своите приятели, тъй като и двамата братя били научени от своята майка да свирят на пиано. За известно време той е назначен от своя чичо в неговия магазинен склад, където продава кафе и чай. Синът на чичо му е този, който по-късно поканил Чарлз в Кения, когато той е на 32 години. Там той се радвал на удоволствието да работи в голяма ферма; площта й била толкова голяма, че се нуждаел от кон, за да я обиколи, и за известно време бил отговорник за една дъскорезница, в която бил единственият белокож. По онова време Чарлз изрисувал (на гърбовете на референтните карти, използвани в дъскорезницата) и събрал малка книга с изображения на Пиетата – всяка от картините била така различна!
След това настъпила Втората световна война и той се включва като доброволец в британската армия. Той бил горд с възможността да каже, че се е сражавал с 8-ма армейска част при Ел Аламейн. В документа за освобождаването му от военна служба пише: „Този човек заслужава пълно доверие; отличен е по отношение на своята интелигентност и лингвистични умения. Говори английски и немски свободно и има задоволителни познания по френски. Крайно енергичен и неуморен е в своята работа. Способен е да организира и контролира подчинени. Откликва на длъжностни призовки в степен над обичайно изискваната.“
След войната той се завръща за кратко в Кения, където основава антропософска изследователска група. През април 1948 година Чарлз пристига в Лондон. Негов родственик се нуждае от това някой да поеме отговорността за неговата фирма на Голдън скуейър, Пикадили, и Чарлз работи там около 8 години. Това била добре платена работа, но била голямо бреме. Скоро, в една поденелнична вечер, той дойде на срещата на антропософската група; там ние се срещнахме, а след шест месеца се венчахме. Скоро след това Чарлз бе поканен да поеме изследователската група при Мюзиъм стрийт и като част от неговата работа за тази група той преведе трудове на Рудолф Щайнер, които по онова време не бяха достъпни на английски език. Той стана член на Съвета и изнесе множество лекции. Често, през повечето от вечерите, както Чарлз желаеше, нашият дом беше посещаван от членове на групата. След като те си тръгваха, той често рисуваше – дейност, която изглеждаше, че е небходимост за него. Човекът, който подтикна Чарлз да стане учител, беше член на групата. И така се случи, че през 1956 пристигнахме в Единбург, за да преподава той в училище „Рудолф Щайнер“.
Тогава започнаха най-плодотворните му години. Той пое един 4-ти клас с 35 деца. Като част от своята подготовка той пишеше своите уроци ден след ден така, че изгради структура в своето преподаване, вдъхновен от учебния план , даден от Рудолф Щайнер, който би удовлетворил подрастващото дете. В днешни дни тези бележки са един добър пример за новия и жив начин, по който Щайнер е искал неговият учебен план да бъде представян на децата. Някои от бележките бяха превърнати в книги и бяха широко използвани в множество различни училища.
Чрез ролята на валдорфски учител творческите таланти у Чарлз бяха извикани за по-силна от всякога проява, специалната му художествена дарба беше впрегната в добра употреба и неговият труд около училището беше видим. Така например детската градина, която аз поех, беше благословена и наблюдавана от Ангелът – пазител, който Чарлз изрисува. Той все още стои в настоящата детска градина. Чарлз композира песни и поеми, написа пиеси за своите класове. Чарлз беше напълно отдаден на своето преподаване. Едновременно с това той провеждаше вечери за родители, имаше редовни учебни групи и изнасяше лекции пред Антропософското общество, както и публични такива. Известно време той пътуваше редовно до Илкестон в Дарбишър, за да работи с група приятели там. Когато се беше вече пенсионирал, негови ученици пожелаха той да отиде при горните класове и да им изнесе основния урок по Философия.
Скъпият Чарлз беше около 82-годишен, когато установи, че десният му крак, ранен по време на войната, става по-проблемен. До този момент той редовно работеше с учебни групи и изнасяше лекции извън дома, но постепенно установи, че вървенето е станало все по-трудно. Сега той учеше дори по-интензивно с групите и хората, които се срещат редовно тук, работейки над фундаменталните трудове на Рудолф Щайнер. Междувременно той намираше време да рисува, но никога не поставяше подписа си под творбите си.
Намирах това да бъда с него за огромна радост. Той ми даде толкова много. Бих искала да му благодаря. Чарлз Ковач продължава да дава толкова много.
Дора Ковач,
Единбург
ноември 2006
.
Превод: Веселина Радкова, нередактиран
.
Очаквайте в следващите дни:
1. Структурата на годината
2. Човешките и космичните ритми
7. Рождество