Стилове на ВЪЗПИТАНИЕ и четирите ТЕМПЕРАМЕНТА

.

Стилове на възпитание в зависимост от четирите темперамента

(глава от книга)

 

 

Adventures in Parenting
/A Support Guide for Parents/
Author: Rachel C. Ross, MS Ed.
Editor: David Mitchell
Copy Editor and Proofreader: Ann Erwin
Photos: Wendy Baker, and others
Cover: Hallie Wootan
© 2008 by AWSNA
ISBN # 978-1-888365-76-4
http://www.waldorfbooks.com/special-needs/parenting

.

...

Съществуват различни подходи, с които да погледнем към стиловете на отглеждане и възпитание. Един от тях е основан на четирите темперамента и тяхното въздействие над децата.

.

       „Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност.“

(Рудолф Щайнер) (1)

.

Древногръцкият философ и баща на съвременната медицина Хипократ разглеждал човешкото тяло като балансирана съвкупност между четири телесни течности: кръв, флегма, мехурната жлъчка (тъмна на цвят) и чернодробната жлъчка (златисто-жълта на цвят). Според него даден човек разболявал поради дисбаланс между неговите телесни течности и лечението е било назначавано с цел възвръщане на балансираното състояние помежду им. Четирите физиологични течности са формирали основата на медицинското лечение до Средновековието.

.

1. Кръв (гр. haima) – свързвала се е с живи и подвижни личности, силно енергични. Този тип хора са изпитвали радост от живота и изкуствата.

2. Флегма (гр. phlegma) – формирала е летаргични и унили, бавно схващащи личности.

3. Чернодробна жлъчка (гр. melan chole) – депресивност и тъга.

4. Мехурна жлъчка (гр. chole) – гневни и огнени личности.

 .

Това е една твърде базова и опростена гледна точка към типовете личности. Човешките същества са доста по-сложни и разнообразни в сравнение с посочените четири основни елемента.

Рудолф Щайнер адресира природата на човека от гледна точка на четирите темперамента в цикъл от лекции през 1908 г., издаден под заглавието „Тайната на четирите темперамента“.

.

              „Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което, от друга, страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа. Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки. И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа? И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?“
(Рудолф Щайнер) (2)

.

В качеството ни на възрастни, ние сме способни да постигнем проявата и на четирите темперамента или групи от качества на личността, но повечето от нас изявяват доминиращо един или два от тях. Когато това е така, ние сме извън баланс, което може да се окаже неблагоприятно за околните и особено за децата ни.

1. Холерик – кръв: огнен, ентусиазиран, волеви, поема контрола и отговорността.

2. Флегматик – жлези: блед, невъзмутим, подкрепящ.

3. Меланхолик – кости: земен, чувствителен, дълбокомислен.

4. Сангвиник – нервна система: лекомислен, творчески и артистичен, спонтанен.

.

Съотнесен към родителите и учителите, когато е твърде изявен и извън баланс с останалите три, всеки темперамент би могъл да има много силно въздействие над децата. Възрастният е в позицията на силния. Контролиращият, холеричен учител може да доведе децата до меланхолия. Тези деца може и да изявят форма на протест първоначално, но когато биват системно наказвани за некооперативното си поведение, те се затварят в себе си и изглеждат меланхолични (тъжни или депресирани). Родителят – флегматик често проявява последователни грижи по отглеждането и възпитанието, но среща затруднения с дисциплината, тъй като тя изисква усилие и конфронтация. Такъв родител се придържа към комфортния навик на рутината без да цели контрол. Меланхоличният родител или учител също оказва небалансиран ефект над децата, ако всеки ден презентира с мрачно настроение и нотка на безиходност – подходът на „наполовина празната чаша“. Никакви дискусии в този случай не биха променили перспективата, легнала като тежко бреме или покров над всички. От друга страна, безконтролната, сангвинична натура може да бъде еднакво фрустрираща, тъй като много проекти биват стартирани, но нищо не се завършва. Това може да се оприличи на чаеното парти на Лудия Шапкар (бел. прев. герой от „Алиса в страната на чудесата“ на Карол Луис), където една тема бива започната и още преди да е приключила се подхваща нова. Това поведение може да породи хаос, стрес и объркване у дома и в класната стая. Сангвиничната майка закъснява винаги и за всичко, защото е твърде разпиляна и не може да приоритизира. В това няма проява на недобра воля, но въпреки това ефектът над децата е негативен.

Проявени у личности, живеещи и работещи с други хора, тези четири темперамента са полезни и услужливи в различни моменти и в отговор на различни хора или обстоятелства. А умереният човек ще се ползва от тях по уместен начин. Щайнер дава насоки на учителите как да работят с темпераментите на децата при грижата за тях.

Също така, начинът, по който родителите реагират на детския темперамент, може или да подпомогне детето в постигане на баланса, или да утежни негативните характерни черти.

. 

Сангвиникът трябва да бъде възпитан да развие любов и привързаност към една личност.

Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността.

Меланхоликът трябва да бъде възпитан в сърдечно съчувствие към чуждата съдба.

Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите.“

(Рудолф Щайнер)  (3)

 .

Същите принципи са приложими и към това как ние възрастните се отнасяме един към друг и как работим над собствената си темпераментова същност на конституционално ниво, дълбоко отпечатана в нашия нрав и в сферата на несъзнаваното. Всички ние знаем колко трудно е един навик да бъде променен. Процесът на самовъзпитаване и трансформиране е нелек, но крайно необходим. Насоките за това как да подхождаме към децата съдържат в себе си и полезни стъпки към нашето собствено възпитание като възрастни.

В своята книга „Как да разбираме хората край нас“ Кнут Асбьорн Лунд (4) предлага допълнителни разяснения и предложения към възрастните за работа над себе си във връзка с темпераментите. Макар и от 1965 г. насам книгата да не е преразглеждана и това да я прави старомодна, общите наблюдения на темпераментите предоставят полезен общ поглед по темата.

.

Важни моменти, които да имаме предвид

От съществено значение е да поддържаме отвореност на съзнанието си и неосъдителен поглед към темпераментите. Ние сме комплексни същества, многоаспектни и динамични индивидуалности. Много елементи са допринесли към формирането на нашия конституционален нрав и личността ни. Наследствеността и влиянието на окръжаващата среда следва да бъдат взети предвид. Една силно утвърдена тенденция може да бъде предадена на бъдещите поколения от родител или дори от прародител. Засилено проявеният темперамент на родителя или учителя може да въздейства дълбоко над детския темперамент. Онова, което не се наследява директно по фамилна линия, може да бъде предадено чрез нашето поведение и начинът, по който повлияваме развитието на детето.

Ние също сме способни да трансформираме нашия темперамент и типичен нрав чрез дисциплина, упражняване и възпитание. Да станем съзнателни за собствената си природа и ефектът, който тя оказва над другите хора, е първата стъпка към промяна. След това идва и решението за промяна и поемане на отговорност за нашите мисли, чувства и действия. Тъй като в нас често се проявява не само един, а повече от един темперамент, ние бихме могли да реагираме по индивидуален начин на отделни събития и тази реакция може често да зависи от многократния ни опит в миналото.

 .

Темпераментите

 .

Холерик: елемент Огън

  • ниска и набита структура, здрав вид, нагласата „мога да го направя“;
  • голяма енергичност, поема ръководството и отговорността;
  • обичайно се радва на добро здраве;
  • иска работата да бъде свършена;
  • самоинициативен, не винаги разбира защо другите не се придържат/не са издръжливи;
  • силни волеви сили, личност от типа „право в целта“;
  • лидер;
  • проявява се като знаещ всичко и като кавгаджия;
  • много възможно е да прояви огнен нрав.

.

Флегматик: елемент Вода

  • трудно смутим;
  • последователен, постоянен в усилията типаж;
  • добър в поддържането на благополучието и здравето на цялото семейство чрез малки ежедневни ритуали, храната и празниците;
  • бавен по отношение на действията и реакциите;
  • усърден, а веднъж мотивиран – притежава подкрепящи сили;
  • не преиграва;
  • рутината и ритъмът на ежедневието са много важни за него/нея; не винаги е добър/а в почистването и разхвърлянето (да изхвърляш нещо изисква усилие!);
  • дълга памет;
  • могат да се проявят като холерични, когато биват притискани или затруднени;
  • на лице е възможността за мързел и липса на полагане на усилия, никога да не довършват нищо, да избягва работата, наднормено тегло.

 .

Меланхолик: елемент Земя

  • чувствителен, липса на виталност, може да бъде болнав;
  • полага добри грижи, проявява емпатия;
  • обича да обсъжда всички аспекти на дадена тема;
  • склонен да чувства всичко лично, трудно забравя;
  • негативна нагласа от типа „чашата е наполовина пълна“, често се чувства затруднен/претоварен;
  • проблемите може да изглеждат по-големи, отколкото са;
  • дълбокомислен, мисли преди да действа;
  • на лице е възможността да бъде винаги негативен и твърде погълнат от себе си.

 .

Сангвиник: елемент Въздух

  • прибързан в реакциите;
  • спонтанен, живеещ за момента типаж;
  • благоразположен, слънчев нрав;
  • съзидателен, чувствителен;
  • много социален, „животът е купон“, често организира купона;
  • с позитивна нагласа – „чашата е наполовина пълна“;
  • склонен да бъде непостоянен и неорганизиран;
  • среща трудности с рутината и с умението да бъде някъде точно на време;
  • често не позволява да бъде воден;
  • много съчувствен, бързо се разгневява, лесно забравя (случилото се);
  • на лице е възможността да не завършва нито един започнат проект.

.

Холеричният стил на възпитание

Холеричният родител е центърът на семейството. Всичко, което се случва е свързано по един или друг начин с нуждите и делата на този родител. Всички останали от семейството склоняват да се откажат от своите собствени желания в служба на холерика – глава на семейството. Когато някакъв проект е започнат, всички трябва да се втурнат и да вземат участие. Нищо и никога не се прави в малък мащаб. Когато е извън баланс, холеричният родител доминира чрез личната си сила; неговата/нейната програма с дейности не зачита и отменя всичко останало – „Ще се случи по моя начин!“. Последствията са ясно начертани и се следват без никакви преговори. Често другият брачен партньор и децата се научават как да се справят с настроенията и нрава на холеричния родител, отдавайки нужното на неговите изисквания и след това тихо връщайки се към собствените си планове докато холеричният родител е толкова погълнат от себе си, че създалата се динамика дори не бива забелязана. Все пак, когато долови раздвижването, все още несъзнателен за това какво е породило поведението му холерикът се чувства много наранен. Холеричният родител е изправен пред опасността да се конфронтира с всеки от семейството, държейки се оскърбително и дори тиранично, вместо да бъде уважаваният лидер.

 .

      Когато холеричната учителка беше застанала зад своите  ученици по време на един празник през месец май, беше очевидно как нейното присъствие се усещаше силно от учениците. Децата седяха тихо върху тревата, държаха се добре и слушаха концерта на по-големите си съученици. Две малки момчета седяха близо едно до друго, тихичко откъсваха малки стръкове трева и с леки подхвърляния от китката, я захвърляха върху коленете на другия. Не се  поглеждаха един друг и не издаваха звук. Никой, освен мен и учителката им, не ги видя. Тя прочисти гърлото си и изрече „Момчета!“ по начин, от който тръпки преминаха през телата и душите им. Можах да видя как момчетата се свиха и затвориха в себе си.“По ведро!“ – казах аз на учителката, а тя ми отговори, че това им поведение не е позволено. Всичко беше не в точните думи, които тя употреби, а в много силното въздействие на отрицанието, което се пренесе у децата. Това е пример за негативна характерна черта на този темперамент, в моментите, в които той е извън баланс.

 .

Флегматичният стил на възпитание

Този тип родител наподобява водата – или притегля всичко към себе си, или се разпростира над всичко. Невзискателен и отстъпчив, трудно възмутим, обича комфорта и храната, задоволява ежедневните потребности – нищо не е голям въпрос или проблем. „Винаги отлагай днес това, което лесно можеш да направиш утре“ е мотото на флегматика. Този темперамент може да се проявява на границата на мързела и пасивната апатия от една страна и да бъде устойчив, последователен и грижлив от друга. Противоположността на този темперамент е холеричният. Ако един флегматик се окаже притискан твърде много или с твърде много бързина, той рязко ще прояви холерична ярост! Винаги е трудно да се прецени дали дадена личност активно отказва да действа или е истински флегматик. Друга негативна характерна черта е себе-задоволството. Флегматикът прави малко усилие, за да направи необходимото на работа, в училище или у дома в семейството. В ума ни възниква картината на дебел, презадоволен император, седящ на трон.

Важно е да запомним, че в днешния модерен, забързан и изискващ изпълнението на много задачи едновременно свят е необходимо ние всички да станем леко флегматични в името на нашето собствено и това на децата ни опазване! Търпението и вътрешното спокойствие са белезите на истинския флегматик; костенурката печели надпреварата с неотслабващо постоянство и  вътрешна себеувереност. Кой не се нуждае от тези две неща в живота си?

 .

               Преди няколко години една учителка ми разказа за едно от момичетата в нейния 1 клас, което било с флегматичен темперамент. Детето имало слънчево и сговорчиво разположение на духа и обичало училището. Майката споделила, че след като се научило как да плете, любимият начин за прекарване на времето на детето бил да седи в малкия си люлеещ се стол и да си плете шал. Шалът скоро станал 150 см на дължина и продължавал да расте, а по време на плетенето момиченцето си пеело за всичко, което предстои  да яде по време на вечеря. Ето това е едно щастливо флегматично дете!

         Една учителка веднъж ми сподели, че неин колега понякога я изкарва извън нерви със своя флегма-тичен, с бавна стъпка, летаргичен темперамент: „Това е все едно да буташ голям къс скала нагоре по склона!“ Но тя също така сподели, че много цени този свой колега заради умението му да предпазва целия колектив от взимане на прибързани решения, които не са предварително и добре обмислени. Той винаги си давал достатъчно време да отработи напълно в себе си всяко предложение преди да изрази мнението си или да предприеме действие по въпроса.

 ..

 Меланхоличният стил на възпитание

Меланхоличните родители проявяват тенденцията да са много интелигентни и да анализират всяка случка. Те често се държат студено, не демонстрират нежност и са способни да задушат радостта в душата на малкото дете. Склонни са никога да не забравят случилото се и да не се отпускат, засядайки в миналото. Негативният аспект на меланхоличния темперамент може да бъде, че родителят превръща всяка ситуация у дома в проблем и фокусира цялата емоционална енергия към своите собствени нужди, а не към нуждите на детето или на семейството като цяло. За децата това е изтощително и може постепенно да ги направи депресивни. За детето започва да изглежда непреодолимо или безпредметно да направи усилие.

 ..

         Една колега с меланхолични наклонности говореше продължително за това колко изморена се чув-ства през цялото време. Всеки ден тя имаше ново неразположение. Независимо колко подкрепа и кураж й даваха околните, изглеждаше, че това никога не повдига меланхолично настроеното й съзнание, което изглеждаше достатъчно бездънно, за да не бъде никога заситено. Един ден реших да се съглася с колегата си: станах тотално съчувствен и реагирах спрямо нея със същата тревога и притеснение за нейното здраве и умора. Това подейства! Тя каза: Наистина ли смяташ, че нещата при мен са толкова лоши? Отговорих й, че от това, което тя казва, така излиза. Тя избухна в смях, когато чу собствените си думи и осъзна колко мрачна и снизходителна към себе си е звучала. Скоро след това ние обективно обсъдихме възможно решение за нейната ситуация. Тя просто се нуждаеше да погледне на себе си отвън за кратко, за да бъде обективна и да има ясна преценка.

. .

Сангвиничният стил на възпитание

Сангвиничният родител е забавен, креативен, цветист, социализиран, зает и любезен. Същият този родител може да създаде хаос и объркване, може да бъде лекомислен и грижовен, но без да се вдълбочава. Спазва малко от обещанията си, което създава чувство на безпокойство у малките деца, които се нуждаят от последователност и рутина. В хора и проекти извън дома сангвиничният родител инвестира много повече енергия, отколкото за семейството. Децата често са закъснели за училище и забравени да бъдат взети на време в края на деня. Колата или Ванът представляват истински хаос от дрехи, играчки, храна и т.н., отразявайки ситуацията и в дома, и в ежедневната „рутина“. Познайте: какъв е темпераментът на заека в баснята за костенурката и заека?

.

          Когато група възрастни попитали едно 10-годишно дете „Откъде твоята майка знае толкова много за децата?“, то отговорило „Тя не знае нищо за нас, тя само чете книги за нас“. Тази майка винаги изнасяше лекции на останалите за това как най-добре да отглеждат децата си, разяснявайки всяка нова теория, появила се в популярната по темата литература. В реалния живот тя не умеела да посреща и да се справя с ежедневните потребности на нейните деца.

 . .

Как тогава изглежда балансираният родител? Съществува ли такъв? Какви се стремим да бъдем като родители? По-долу са посочени някои елементи, към които да се стремим в идеалния смисъл на нещата.

.

.

Балансираният родител

  • Поема отговорност за възпитанието; той е душата на къщата и носи отговорност. Не прехвърля отговорността.
  • Не е едностранчив, не проявява един единствен темперамент, но е способен да мобилизира в себе си характерните черти на всички темпераменти, за да реагира адекватно на определено събитие.
  • Категорично поставя граници за децата, дори когато ги дисциплинира относно семейството.
  • Полага усилия да не лъже никога децата си, да бъде истинен и искрен.
  • Създава здравословни граници за децата и за семейството посредством ежедневните дейности, ритъм, малките домашни ритуали и подходящи правила и тяхното следване;
  • Преди да обвини другите първо насочва погледа към себе си.
  • Добър слушател е, дори когато това стане трудно.
  • Грижи се с внимание и обич и е способен да дисциплинира и себе си, и децата.
  • Проявява се като добър, достоен за подражание, модел на поведение за децата и партньора си.
  • Проявява готовност за промяна за собствено добро и за доброто на околните.
  • Прекарва качествено времето, в което е сам с децата или със семейството като цяло.
  • Поставя ясни и постижими очаквания към себе си и децата.
  • Полага усилия за искрени и любящи отношения с партньора си.
  • Ако е самотен родител, в подкрепа на себе си и на децата установява здравословни отношения с цялата фамилия и приятелите.
  • Способен е да се забавлява с децата и да ДА СИ ВЗЕМА ГЛЪТКА ВЪЗХУД!

.

Внасянето на баланс между темпераментите е процес, който продължава през целия живот и изисква лично време за обновяване на силите и запазване на перспективата. Често майките се чувстват сами на арената на родителството и репликата „Правя всичко възможно по силите си!“ често може да бъде чута. Но, когато родителите се предадат и позволят на децата да надделеят, перспективата бива изгубена и отговорността – неоправдана, и всички започват да се чувстват нещастни, загубили контрол и яростни. Всички съвременни издания на тема отглеждане и възпитание сочат същото. Всичко се свежда до родителите; когато те се променят, променят се и детето, и семейството. Това е чудесна новина! Нищо не е загубено! Може да преживеем някои трудни уроци и да изучим собственото си поведение, за да инициираме промяната. Един приятел веднъж каза: „Ако не харесваш собствения си живот, ти си единственият, който може да го промени и да направи от него това, което иска“. Още повече – когато нашите деца ни виждат да се борим за промяна и наистина да работим за това, те изпитват повече респект към нас като техни родители; те отново ще повярват, че някой е поел отговорността и така те са в безопасност и могат отново да бъдат деца.

 .

Молитва за малки деца

От глава до пети аз съм образ на Бога.
От сърцето си към ръцете си аз чувствам божието дихание.
Когато говоря с уста, аз следвам божията воля.
Когато съзирам Бог навсякъде – в мама и татко, в брат си и сестра си
и във всички любими хора,
в дивите зверове и в камъните, в дърветата и в цветята,
тогава не се страхувам от нищо,
а изпитвам обич към всичко около себе си.
.
(Рудолф Щайнер) (5)

.

(1) Щайнер, Р., „Тайната на четирите темперамента“, изд. Даскалов – Стара Загора, 2010 г.;

Изтегли оттук: http://waldorfbg.org/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD/

(2) пак там;

(3) пак там;

(4) Knud Asbjorn Lund, Understanding Our Fellow Human Beings, East Grinstead, UK: New Knowledge Books, 1965,

pp. 62-63;

(5) Rudolf Steiner, Prayers for Mothers and Children, London: Rudolf Steiner Press, 1983, p. 27.

 

 

Превод от английски език:  Веселина Радкова, нередактиран

Tags: ,