УГРИЖЕНОТО ЛИСТО (приказка за най-последните есенни дни)
.
УГРИЖЕНОТО ЛИСТО
от Хенри Уорд Бийчър
/’The Anxous Leaf’ by Hanry Ward Beecher/
.
Веднъж се чула тъжна въздишка и едно малко листо заплакало, както често правят листата, щом задуха вятърът. Клонката го попитала: „Какво се е случило, малко листо?” А листото отговорило: „Вятърът току-що ми рече, че един ден ще ме обрули и ще ме запрати да умра на земята.” Клонката разказала това на старото стъбло, а то – на дървото. Дървото прошумолило на листото: „Не се страхувай, дръж се здраво и ще си тук дотогава, докато само решиш.”
.
Листото спряло да въздиша, сгушило се и запяло. Всеки път щом дървото се разклатело, а листата се раздвижвали, клонките се раздрусвали, стъблото се разлюлявало и малкото листо танцувало радостно нагоре-надолу. И нищо не било в състояние да го откъсне. Така то расло цяло лято чак до октомври.
.
Когато дошли ярките есенни дни листото видяло как всички листа около него станали много красиви. Едни били жълти, други алени, а трети раирани в двата цвята. Листото попитало дървото какво значи това и то рекло: „Листата се готвят да излетят и от радост обличат най-красивите си дрехи.”
.
Тогава на малкото листо му се приискало и то да полети и мислейки за това, се обагрило в красиви цветове. То вече пламтяло в най-ярките си багри, когато забелязало, че клонките на дърветата нямали никакъв цвят. Листото учудено ги запитало: „Мили клонки, защо вие сте сиви, а ние златни?” Клонките отговорили: „Ние трябва да останем с работното си облекло, защото нашият живот продължава, а вие сте в празнични дрехи, защото вашата задача е приключена.”
.
И със следващия нежен полъх листото без да мисли се откъснало. Вятърът го понесъл и завъртял, мятайки го като огнена искра във въздуха. После листото бавно паднало до оградата при стотици други листа. То сладко заспало и засънувало и никога не се събудило, за да разкаже своя сън.
.kjaagkg