Валдорфска педагогика

Космическите и човешките ритми

…..Говорейки за годината, използвах картини от древните митологии и традиции, които разкриват връзката между човека и годишния кръговрат.  Сега бих искал да насоча вниманието ви към определени факти.

…..Като родители на деца, учещи в Щайнерово училище, Ви се налага често да чувате за трите душевни сили на мисленето, чувстването и волята. Идеалът на Валдорфското или Щайнеровото образование е да постигне баланс между тези три способности  в детето, така че то да не се превърне в студен интелектуалец без топлина на чувствата или в свръхемоционален човек, оставен на произвола на чувствения си живот, или в индивид, подвластен на такива мощни волеви импулси, че безпощадно да преследва целта си без да го е грижа за останалите. Малцина са хората, дошли на земята с вроден баланс на трите душевни сили, но образованието може да е от огромна помощ за формирането на хармонична връзка между тях.

…..Тези три душевни способности в никакъв случай не са независими от физическото тяло. Физическата ни организация е инструментът, през който работят душевните ни сили, а тя е изградена на принципа на троичността. Физическото ни тяло е формирано така, че в него работят три различни системи и всяка една от тези системи е инструмент на една от трите душевни способности.

…..Първата система е мрежата от нерви, която излиза от мозъка и гръбначния стълб, и достига до всички точки на тялото. Тази нервна система, съсредоточена в мозъка и оплитаща целия организъм, е инструмент на мисленето. Центърът на втората система са сърцето и белите дробове. Сърцето и белите дробове са органите, регулиращи циркулацията на кръвта в тялото. Наричаме я ритмична система, защото и дишането, и сърдечният пулс работят ритмично. Тази ритмична система е инструментът на чувстването. И накрая имаме крайници, с които действаме в света. Те черпят енергията, необходима за деянията ни, от храната, която приемаме чрез храносмилателните си органи, стомаха, червата и пр. Тази система се нарича система на крайниците или веществообменна система и е инструмент на волята, на волевите сили.

…..За момент ще игнорираме нервната система (инструмента на мисленето) и системата на крайниците (инструмента на волята) и ще насочим вниманието си към средната област, към ритмичната система или инструмента на чувстването.

…..Веднъж насочили погледа си натам, откриваме, че човекът е ритмично същество. Биолозите са разбрали, че всички живи организми са подчинени на ритмите. Опитът, проведен от американеца Франк Браун е класически пример. Малкият рак цигулар мени окраската си в ритъм от 24 часа. През деня той е тъмен на цвят, а през нощта избледнява. Професор Браун слага няколко такива рака в затъмнена стая с постоянна температура и осветеност, но въпреки това раците продължават да сменят цвета си в същия ритъм. Учените говорят за вътрешен часовник, но това е само фигуративно. В раците и в останалите организми няма никакъв часовник.

…..Ракът съблюдава 24-часов ритъм, биолозите го наричат циркаден ритъм или ритъм,  който се случва приблизително на около 24 часа. Човекът също спазва този циркаден ритъм в кръвното налягане, сърдечния пулс, телесната температура – практически всяка телесна функция е свързана с този ритъм. Днес е доказано, че всеки един от нас през деня има върхов момент или оптимално време, когато е най-бърз, най-бдителен и си служи по-добре с умствената аритметика, отколкото през другото време.  Има и определени моменти, в които се представяме по незадоволителен начин. Тези максимуми и минимуми също следват циркадния ритъм.

…..Този ритъм е следван не само от съзнателното ни поведение. Скоростта, с която се делят клетките в тъканите на тялото ни, телесната ни температура и всичко, функциониращо в живите организми, се подчинява на 24-часов ритъм. Всяка намеса в този ритъм, например бързото пресичане на часовите зони при самолетни полети на дълги разстояния има очевиден вреден ефект.

…..Какъв всъщност е този ритъм от 24 часа, който е така насъщен за тялото и съзнанието ни, както е насъщен въздуха, който дишаме? Това е времето от едно зазоряване до следващото. Това е връзката между земята и слънцето и тази връзка, съществуваща в света около нас, се отразява в жизнените процеси на тялото ни.

…..Нека да вземем един по-сложен ритъм между земята и слънцето, който рефлектира в човешката организация и към който Рудолф Щайнер се е обръщал неколкократно. В годината има два дни, в които деня и нощта са с еднаква продължителност, единият е през пролетта, а другият през есента. Дните с еднаква светлина и тъмнина се наричат дни на равноденствието, като пролетното равноденствие е на 21 март.  На 21 март тази година слънцето ще осветява земята от определена точка на Зодиака, но това няма да е същата точка, в която е било миналата година. Разликата е съвсем малка и на практика можем да я пренебрегнем. В продължение на много години обаче тази разлика се акумулира, тъй като точката на равноденствие все повече се измества. Но понеже точката се движи по Зодиакалния кръг, един ден тя ще се завърне там, където е била първоначално. Това ще се случи след 26 000 г. Тази огромна цифра има съответствие в човешката организация. Ние правим приблизително 18 вдишвания на минута, което прави общо 25 920 вдишвания на ден.

…..Ритъмът ни на дишане, който поддържа живота ни от раждането до смъртта, е миниатюрно отражение на един велик космически ритъм. И ако вземете под внимание, че дишането е свързано със сърдечния пулс (четири удара на сърцето при всяко вдишване), може да видите как целият ни ритмичен живот е интегриран в ритмите на Космоса. Той е включен в космическите ритми и по-специално в ритмите на слънцето.

…..Разбира се, това не са единствените ритми, участващи в човешката организация. Двадесет и осем дневният ритъм на женския цикъл е отражение на лунния ритъм. Ритми от рода на 28, 81, 33 дни за някои хора имат почти култово значение. Седемгодишните периоди в човешкия живот играят важна роля в образованието. Рудолф Щайнер дори споменава ритъмът от 18 години, който отговаря на движението на лунните възли. Но основният, фундаменталният за човешкия живот ритъм е свързан със слънцето.

…..Необходимо е обаче да видим всичко това в един по-широк контекст. За повечето хора вселената е външно пространство на мъртва празнота, напълнено от научната фантастика с какви ли не фантазии. Тази картина е доста погрешна. Гърците наричали вселената космос. Думата космос произлиза от гръцката дума kosmos, която означава красота, ред, хармония. Тоест пространството около земята е оживено от ритми, а луната, планетите, слънцето и самата земя „танцуват” по музиката на тези ритми. Нашата собствена организация (както и тази на всички живи организми) участва в този танц и следва същата музика.

…..Първата форма на изкуство бил танцът. Няма народ или племе без танцови традиции. Танците в зората на човечеството не се танцували за забавление, те имали религиозно значение. Древният човек инстинктивно усещал връзката си с космическите ритми, с „космическия танц” и танцът на хората бил акт на преклонение пред този космически танц.

…..Днес за повечето хора танцът е само едно развлечение. Само когато се играе или гледа евритмично представление, може смътно да се усети, че в танца има нещо повече от хармонични движения. Когато евритмистът представя поема, той или тя казва нещо, казва поемата чрез своите движения. Евритмията е говор, видим чрез движения.

…..Изкуството Евритмия е създадено от Рудолф Щайнер. Откъде може да е взел идеята за танц, който в същото време е и говор? От космоса, от евритмията на слънцето, луната и планетите, от ритмите, които се срещат в небесата, в природата на земята и в човешката организация.

…..В Древна Гърция все още имало хора, които знаели, че във великия космически танц има смисъл, така както има смисъл в думите, с които си служим. Древногръцкият философ Платон бил един от тези хора. Той дал име на божествеността, която оркестрира тези ритми, която осмисля цялата вселена. Той нарекъл тази божествена сила с думата Логос, която означава Слово. Космосът е творение на Логоса, на Словото. Най-мъдрите сред древните гърци знаели това.

…..Веруюто на много от ранните християни било пропито с идеите на древните гърци и за това свидетелства първия стих от Евангелието на Йоан:  „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

…..По-нататък Евангелието продължава: „В Него бе Животът …“

…..Какъв е животът на Логоса? Това са космическите ритми, които отекват и се отразяват във всички живи същества, дори в човека.После в Евангелието се казва: „И Словото стана плът, и живя между нас …“

…..Така Йоан нарича Иисус Христос, в Иисус Христос Словото става човек.

…..За съвременните християни Христос е носител на морални сили, което е абсолютно вярно. Но за ранните християни той е бил и носител на космически сили, бил е Господарят на космическите ритми, Словото.

…..Нищо не би могло да илюстрира по-добре това усещане за Христос като Господар на ритмите от живота, възникнал в манастирите през първите християнски векове. При мисълта за монасите пред нас изниква представата за хора, които са се оттеглили от света и светските желания, и техните три обета за целомъдрие, бедност и послушание. Това, което се пропуска обаче е, че хората, решили да посветят живота си на Христос, встъпвали в живот, изцяло подвластен на строг ритъм. Манастирският живот бил разграфен по часове, посветени или на молитва, или на труд и тази последователност се повтаряла ден след ден. Животът на монаха не бил само живот в благочестие и саможертва, но и живот, подвластен на ритъма. Биенето на камбаните в определени часове на деня, което можете да чуете в католическите държави, ни връща във времето, когато се е смятало, че християнският живот е ритмичен живот.

…..Но този ритъм на ежедневието трябвало да бъде интегриран в по-големите ритми на годината. Така годишните празници, вече създадени в предхристиянски езически времена, получили ново съдържание  – християнско съдържание. Годишните празници винаги са имали религиозно значение. Християнството още повече усилва този религиозен елемент, защото Господарят на космическия ритъм е дошъл на земята.

…..Може да се уверите колко много сме загубили в наши дни в сравнение с дните, когато хората са усещали духовната страна на ритъма или святостта на ритъма. Намираме се във време, когато повечето от нас живеят живот, в който няма никакъв ритъм и естествено си плащаме цената за този неритмичен живот. Повишената честота на сърдечните заболявания (сърцето е центърът на ритмичната ни система), на нервните разстройства, на стомашните язви е резултат от една цивилизация, която е забравила святата, което ще рече лечебната, сила на ритъма.

…..Първата стъпка към това да се свържем отново с лечебната и животворна сила на ритъма е да се научим да живеем съзнателно с ритмите на годината и със сезонните празници.

.

.

Превод от английски език: Надежда Костова

.

Повече по темата с ритмите може да бъде намерено в различни лекции, изнесени от Рудолф Щайнер през изминалия век. Една от тях е изнесена на 28.01.1917 (почти 100 години назад), в Дорнах, и поместена в Събрани съчинения № 174. Лекцията е озаглавена „Мястото на човека в космичното цяло. Платоновата световна година“.

На английски език лекцията може да бъде прочетена ТУК.

На немски език език лекцията може да бъде прочетена ТУК.

Приятно време с комичните и човешките ритми!