Празник на есента, смелостта и светлината

Днес решихме да подарим на децата нещо същностно от есента.
Есенното равноденствие, есента, времето около Димитровден  и почитането на Арх. Михаел (Архангелов ден) – дните, в които Душата на Земята се завръща от живота си в космоса през лятото; дните, в които всяка година външната светлина намалява, за да се изживее като вътрешна победа, топлина, смелост и светлина.

Намерихме ги в багрите на щедрата природа, сърцето на ябълката, звука на пентатонната лира, овладяването на драконовите хвърчила, разходка в тъмното с искрящите фенери и в образите на приказката …

 ..

Жълта е крушата,
златен – дъбът.
Румена ябълка
в пурпурен цвят.
Хълмове мъгливи.
Облаци сиви.
Довиждане, лято!
Есен, здравей!

.

 

АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ И ЗВЕЗДНИТЕ ДЕЦА

от Корин Батзел / Corinne Batzell

Имало едно време красиви деца, които живеели на звездите. По моста от дъга те поели едно по едно на дълго пътешествие надолу към Земята. Тръгвайки, децата взели със себе си семенца, грудки и коренчета, за да ги посадят на Земята и да я превърнат в красиво място. Изкопали лехички и посели своите семенца, грудки и коренчета. Поливали ги, когато били жадни, и се грижели никой да не стъпва там, където били посяти семенцата, грудките и коренчетата. Внимавали да не се размножат много плевели, които да задушат растенията и да препречат слънчевата светлина. Щом малките зелени стръкчета подадели носле от почвата, слънцето ги стопляло и Звездните деца започвали да ги обгрижват с любов.

Но един страховит дракон бродел по Земята и един ден стигнал до градината, в която Звездните деца били посадили своите семенца, грудки и коренчета. Драконът никак не бил щастлив, че тези прекрасни неща били донесени на Земята. Той така се разгневил, че от ноздрите му изригнал буен, яркочервен огън и цялата градина пламнала. Малките стръкчета и стебълца, отгледани с толкова любов и внимание, започнали да съхнат и вехнат, пожълтели, сбръчкали се и станали кафяви. Звездните деца не знаели какво да сторят. Те били много тъжни, че даровете, които донесли на Земята, били унищожени от дракона.

Изведнъж в градината огряла златна светлина. Появил се рицар в блестящи доспехи, яхнал прекрасен бял кон. В ръцете си той държал златен звезден меч. Това бил Архангел Михаил. Конникът се нахвърлил върху дракона и водил битка с него, докато драконът станал толкова изтощен и безсилен, че коленичил в краката на рицаря и го помолил да стане негов слуга.

Архангел Михаил се обърнал към Звездните деца. Усмихнал им се, усмихнал се и на градината. Нови листенца и стръкчета започнали да поникват и децата хукнали да налеят вода, за да ги полеят.

Архангел Михаил дал на всяко Звездно дете по едно златно наметало. „Това златно наметало ще ви пази винаги, за да можете да работите на Земята и да помагате на доброто да расте!”, казал той.

И Звездните деца сложили златните си наметала и отново започнали да се грижат за градината си. Растенията растели, цветята цъфтели и добивали формата на звездички.