Есен: време за приказки за доброто, смелостта и светлината

Приказка: Архангел Михаел и Звездните деца
Приказка: Фенерчето

 

 

 

 

 

.

 .

.

.

Не бихме могли да подминем есента.  Ако ли винаги намираме себе си отново и отново през зимата, ако винаги се вдъхновяваме от пролетта и  винаги блажено се разтваряме в огненото лято, то навярно всяка есен изживяваме и външната огненост на багрите като символ на борбата в нас и тихото изгряване на вътрешната ни светлина, която ще ни отведе отново към Коледата след това.

Есента и времето на Арх. Михаел (Архангелов ден) – дните, в които Душата на Земята се завръща от живота си в Космоса през лятото; дните, в които всяка година външната светлина намалява, за да се изживее като вътрешна победа, топлина, смелост и светлина.

„Светът е добър.“ В това е убедено детето до своята около 7-годишна възраст. За него всичко външно е добро и тъкмо затова то с охота му подражава.

Доброто и смелостта са сили, с които детската душа живее архетипно. Те искрено вълнуват детето. Независимо, че не би могло да обясни доброто и смелостта, детето има присъщо дълбоко разбиране за тях и всеки разказ, в който те са образно (символно) отразени, е малък празник за детската душевност. Ето това е времето, в което (и по народна традиция) е подходящо да разкажем на децата истории за смели герои, достойни за подражание, които побеждават със силата на доброто, смелостта и любовта, търсят правдата и донасят светлина.
Кръгооборотът на годината е бил винаги правилно отбелязван от традициите на всички народи в по-древни и по-нови времена. В българските народни традиции Св. Димитър (когото почитаме през есента) и Св. Георги (когото почитаме през пролетта) се схващат като братя – близнаци. От Гергьовден до Димитровден е топлата и светла външно част на годината, а от Димитровден до Гергьовден – студената и тъмна външно. Лесно е да забележим как изображенията на двамата светци ни водят целогодишно към настроението на смелостта за важни външни дела и смелостта за преборване на низшата природа на вътрешен план, в себе си, типични за образа на Арх. Михаел.

Предлагаме Ви две приказки, с които вярваме, че детската душевност ще ликува, а благородството на възрастните ще разцъфти. Възрастта между 7 и 14 години се нуждае не по-малко от напоителните приказни образи, които могат да разгърнат и развият себе си с времето. В тази възраст добрият житейски пример децата черпят от басните и историите за смели и добродетелни личности или житията на някои светци (според традицията на всяка страна).

Приятно време с  „Архангел Михаел и Звездните деца“ и „Фенерчето“.  Не пропускайте да ги разкажете!

–––––––––––––-

.

АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ И ЗВЕЗДНИТЕ ДЕЦА

от Корин Батзел / Corinne Batzell

Имало едно време красиви деца, които живеели на звездите. По моста от дъга те поели едно по едно на дълго пътешествие надолу към Земята. Тръгвайки, децата взели със себе си семенца, грудки и коренчета, за да ги посадят на Земята и да я превърнат в красиво място. Изкопали лехички и посели своите семенца, грудки и коренчета. Поливали ги, когато били жадни, и се грижели никой да не стъпва там, където били посяти семенцата, грудките и коренчетата. Внимавали да не се размножат много плевели, които да задушат растенията и да препречат слънчевата светлина. Щом малките зелени стръкчета подадели носле от почвата, слънцето ги стопляло и Звездните деца започвали да ги обгрижват с любов.

Но един страховит дракон бродел по Земята и един ден стигнал до градината, в която Звездните деца били посадили своите семенца, грудки и коренчета. Драконът никак не бил щастлив, че тези прекрасни неща били донесени на Земята. Той така се разгневил, че от ноздрите му изригнал буен, яркочервен огън и цялата градина пламнала. Малките стръкчета и стебълца, отгледани с толкова любов и внимание, започнали да съхнат и вехнат, пожълтели, сбръчкали се и станали кафяви. Звездните деца не знаели какво да сторят. Те били много тъжни, че даровете, които донесли на Земята, били унищожени от дракона.

Изведнъж в градината огряла златна светлина. Появил се рицар в блестящи доспехи, яхнал прекрасен бял кон. В ръцете си той държал златен звезден меч. Това бил Архангел Михаил. Конникът се нахвърлил върху дракона и водил битка с него, докато драконът станал толкова изтощен и безсилен, че коленичил в краката на рицаря и го помолил да стане негов слуга.

Архангел Михаил се обърнал към Звездните деца. Усмихнал им се, усмихнал се и на градината. Нови листенца и стръкчета започнали да поникват и децата хукнали да налеят вода, за да ги полеят.

Архангел Михаил дал на всяко Звездно дете по едно златно наметало. „Това златно наметало ще ви пази винаги, за да можете да работите на Земята и да помагате на доброто да расте!”, казал той.

И Звездните деца сложили златните си наметала и отново започнали да се грижат за градината си. Растенията растели, цветята цъфтели и добивали формата на звездички.

.

.

ФЕНЕРЧЕТО

Живяло едно време момиче на име Ная, което цяло лято вън в градината тичало след пеперудите, скачало със скакалците, пеело с птичките и се опитвало да улови слънчевите лъчи.

Един ден, докато си лежало по гръб на ливадата, без да може да откъсне поглед от слънчевото небе, то казало: „ Скъпи Братко Слънчо, скоро ще задухат есенните ветрове и те, ридаейки, ще заронят листата. После ще зафучи зимата, която ще ни вледени. Нощите ще бъдат дълги и мразовити”.  Слънчо избутал облаците настрана и казал: „Да, ще бъдне тъмно и мразовито. През зимата топлината и светлината се оттеглят дълбоко навътре, където живеят скрити от погледа. През тъмните и мразовити месеци ти ще се грижиш за светлината отвътре”. „Но – казала Ная – как да се грижа за светлината отвътре, когато навсякъде около мен цари тъмнина?” „Ще ти дам искрица от моите последни есенни лъчи, но първо трябва да направиш малка къщичка, в която да можеш да я подслониш. Трябва много да я пазиш. Тази искрица ще ти освети пътя, за да можеш да се грижиш за светлината отвътре през тъмните и мразовити месеци.” И Слънчо отново се потулил зад един облак.

Ная се прибрала у дома и започнала да мисли как най-добре да направи къщичката, в която да може да подслони слънчевата искрица. Тя взела малко цветна хартия и прекрасни есенни листа, и с лепило ги прикрепила върху външната страна на един слъклен буркан. После закрепила отгоре дръжка и се получил фенер. Тя взела една свещичка и я поставила на дъното на своя буркан. Вече се стъмвало и тя излязла с фенера си навън. Ная вдигнала високо фенера и казала: „ Братко Слънчо, направих малка къщичка за една от твоите златни искрици. Моля те,  дай ми искрица. Ще я закрилям от сърце”.

Тогава Слънчо надникнал зад облака и рекъл: „ Направила си красива къщичка. Ще ти дам една от моите златни искри”. Изведнъж Ная видяла как стените на фенера се облели в светлина. Погледнала във фенера и видяла слънчевото пламъче да танцува радостно върху свещичката. Колко щастливо било пламъчето в красивата си къщичка. Колко ярко пламтяло. „Благодаря ти, Братко Слънчо – казала Ная – благодаря ти.” И тя взела фенера и внимателно го понесла към къщи, пеейки:

На Слънчо светлината бързо намалява,
фенерът мой е време да запаля.
С лъчи да ми свети в тъмната нощ,
със светлината си да ме закриля.

Tags: , ,